Волфганг Холбайн - Войната на паяците

Както Кайл бе открил противника си всред бъркотията, изглеждаше, че и господарят на Черната крепост е насочил вниманието си към Кайл. Цели залпове от ярки лазерни светкавици пробождаха въздуха в тяхна посока и внезапно мравките ги атакуваха отвсякъде. Войските на Кайл също получиха подкрепления и обърнатите морони сега използваха за пръв път оръжията си. Халето изведнъж се изпълни с огън и дим. Изскачаха миниатюрни гейзери от зачервен стопен метал на местата, където светкавиците пропускаха целта си, и попадаха в пода.

За момент Хартман бе почти сляп. Едва дишаше и не виждаше нищо, освен огън и пушек и черни, ъгловати фигури, които напираха натам-насам с отсечени движения. И в същия, незначителен промеждутък от време Хартман изведнъж вече не бе така сигурен, че ще успеят. Това беше мощна, последна съпротива, в която мороните събраха още веднъж всичките си сили, за да защитят господаря си. Настъплението им бе така стремително, че в определени мигове войските на Кайл не само бяха спирани, но дори и отхвърляни назад. Хартман вдигна пушката си, огледа се за малко и напразно за Кайл и даде почти неориентиран изстрел.

Смарагдовият светлинен лъч веднага улучи три или четири мравки, но изглеждаше, че на мястото на всеки нападател, когото елиминираше, трансмитерите бълваха веднага по трима нови.

Нет изкрещя нещо. Хартман не разбра думите, но обърна глава, видя я разпалено да жестикулира и с крайчеца на очите си забеляза някакво движение. Рязко отскочи назад, протегна крак и с приклада си нанесе удар в рамото на канещия се да го нападне морон, когато той се препъна пред него. Мравката се преобърна несръчно напред и попадна направо в обятията на друго насекомо воин. Съпротивата й угасна след няколко минути и изведнъж Хартман се зарадва, че не я е наранил по-тежко, защото сега тя бе един войн повече на тяхна страна.

Да се побъркаш, мислеше си Хартман. Преди миг тази твар бе смъртният му враг. Той се запита дали трикът функционира и в обратна посока, но не размисля дълго, а предпочете да отблъсне тази мисъл.

Нет все още жестикулираше, но след малко й стана ясно, че той не я разбира. Тя повдигна рамене, вдигна оръжието си и даде изстрел с продължителност почти секунда и половина. Макар линията на нападащите морони да не бе отдалечена и на десет метра от нея, за изненада на Хартман зеленият лъч светлина пропусна целта си.

Едва след няколко секунди разбра, че тя не се е целила в мравките. Енергийният лъч попадна в един от трансмитерните пръстени, накара сребристия метал да пламне като яркочервена жарава и да се изпари. За части от секундата пробитият пръстен все още висеше в безтегловност, после внезапно пламна, превърна се в огнен кръг и се разпадна на прах. Трансмитерното поле угасна. Хартман наблюдаваше ужасен как двете горни третини на един морон политнаха из разпадналото се поле и се строполиха неподвижно на пода. Остатъкът от тялото му бе така чисто отделен, сякаш бе разрязан със скалпел.

Нет обърна оръжието си и стреля по друг трансмитер, най-сетне и Хартман се пробуди от вцепенението си и даде изстрел към един от уредите.

Подкреплението на мороните спря. Междувременно и другите мравки концентрираха огъня си върху трансмитерните пръстени. За нула време превърнаха в нажежен куп развалини повече от десетина от вибриращите врати към измеренията, а след още малко време атаката на воините насекоми се провали напълно. Сега войските на Кайл напредваха толкова бързо, че увлякоха със себе си Хартман и Нет.

И за малко да спечелят битката за Черната крепост.

Случи се напълно безшумно и без всякакво предупреждение. Не видяха нищо. Не чуха нищо. Но усетиха, че нещо става, нещо чуждо и опасно и ужасно мощно, което взривяваше границите на техните представни възможности.

Хартман просто се бе спрял като Нет. Основната маса от бойците насекоми продължи да се движи още малко напред като голяма, неповратлива машина, увлечена от собствената си инерция, но боят бе внезапно прекратен. И също така внезапно отново се появи Кайл — едра, тъмнокоса фигура с разкъсани на парцали дрехи, с десетина кървящи рани, и която дишаше бързо и на пресекулки. Хартман искаше да го заговори, но в този момент видя, че Кайл е вперил поглед в огромния трансмитерен пръстен над тях. Хартман също погледна нагоре…

… и се втрещи.

Гигантската конструкция бе престанала да бълва син огън, но не беше празна. Вместо задната част на халето Хартман забеляза някакво движение. Привидения. Очертания, каквито всъщност не бяха. Хаотично гъмжащи, плъзгащи се форми, които изглеждаха едновременно и органични, и кристални, форми, за които изглеждаше невъзможно да бъдат наистина идентифицирани, едновременно ужасяващ и омагьосващ конгломерат от зелен огън и багри, каквито човешкото око никога досега не бе зървало.