Волфганг Холбайн - Спящата армия

Ярки пламъци и една огромна сянка изпълниха изведнъж прозореца.

Черити закри инстинктивно лицето си с ръце, но Кайл отново успя да овладее планера; в последния момент той го изви и прелетя край препятствието. Пилотът на другия кораб не бе толкова щастлив.

Огромният летящ диск дори и не се опита да промени стремителния си полет или да намали скоростта, а се заби в земята на две мили зад тях и експлодира във вид на синкавобяло атомно огнено кълбо.

Черити никога не узна как всъщност се беше разбил техният самолет: заради лудешките летателни маневри на Кайл, от сблъсък със земята или от ударната вълна на атомната експлозия, в която бе попаднал преследвачът. Последното, за което си спомняше, беше пращенето на пламъците, чувството за непоносима топлина върху кожата и лютивия горещ дим, който я задушаваше. Тя кашляше, мъчеше се запъхтяна да поеме въздух и се опитваше да се освободи от лабиринта от метал и пластмаса, в който се бе превърнала нейната седалка. В първия момент не й се удаде да стъпи на крака. Планерът бе застанал наклонено като заседнал кораб; йодът му се бе превърнал в стръмно спускащ се, опасен мостик от огледално гладък метал.

До нея прозвуча приглушен стон. Черити се изправи внимателно, хвана се здраво с лявата ръка за една метална ръкохватка и с ужас разбра, че бе чула стоновете на Гурк. Джуджето висеше над строшените остатъци от контролния пулт; един дълъг, остър като бръснарско ножче стоманен отломък беше пробил палтото му. В първия момент изглеждаше, че той е забит на него така, както се забива пеперуда на игла в колекцията от насекоми. После тя видя, че парчето е проболо само наметката на джуджето. Гурк бе ранен, но не така тежко, както се бе страхувала в първия момент.

Тя енергично му помогна да се освободи от отломките, изправи го като дете на крака и се огледа за останалите.

Кабината бе изпълнена с пламъци и лютив дим, така че тя можа да разпознае само сенки, но поне на пръв поглед й се стори, че всички те и този път са имали късмет. С общи усилия Кайл и Скудър се опитваха да се справят с изкривената врата, докато Нет се мъчеше да издърпа дъщерята на Барлър изпод един разрушен пулт с уреди, под който я бе запратил тласъкът.

Скудър и Кайл се отказаха от усилията си да разбият вратата и мъчително се насочиха към тях.

— Излизайте! — изкрещя Кайл към Черити и джуджето. — Планерът може да експлодира всеки момент!

Черити понечи да се наведе към Гурк, за да му помогне, но Кайл сграбчи джуджето за ръка и го издърпа зад себе си, докато Скудър се плъзна назад и помогна на Нет да изправи Хелън на крака.

Плътно зад Кайл Черити достигна до счупения прозорец и се промъкна през него. Планерът се бе забил във фасадата на една къща, която при това се беше запалила. Металът бе така горещ, че тя извика силно, когато се хвана в рамката на прозореца. Със стиснати зъби Черити се измъкна на свобода, като напразно търсеше опора върху огледално гладката повърхност на корпуса, и се плъзна безпомощна надолу.

Пътят бе по-дълъг, отколкото си беше представяла. Лъскавата повърхност на планера представляваше стръмна, дълга петнадесет метра пързалка. Вероятно при падането тя би се наранила, ако не беше Кайл, за да я хване. За момент остана да лежи зашеметена, докато Кайл бързаше да помогне на Скудър и двете момичета. Всичко се завъртя пред очите й и от безбройните малки драскотини и наранявания кожата й пламна внезапно като огън.

Планерът се бе приземил в центъра на разрушения град. Улицата зад тях бе обхваната от пламъци, а хоризонтът искреше зловещо в тъмночервено. Остър мирис на озон изпълваше въздуха, а вятърът беше така горещ, че причиняваше болка върху кожата. Черити вдигна инстинктивно ръка и погледна показанието на малкия Гайгеров брояч, вграден в уреда на лявата й китка. Индикацията все още не беше в опасната област, но не бе много далеч от нея. Ако планерът, с който се бяха приземили, беше експлодирал по същия начин като другия самолет, и те щяха да бъдат мъртви, ако не бяха отдалечени поне на три или четири мили от него.

Тези мисли й вляха нови сили. Тя отскочи нагоре, направи няколко крачки към Кайл и му помогна да хване Нет и Хелън, които несръчно се плъзгаха надолу по повърхността на самолета.

— Колко време имаме още, докато това нещо експлодира? — попита напрегнато тя.

— Не много — отвърна Кайл. — Може би няколко минути.

Внезапно той млъкна и погледна с присвити очи на запад.

— Но това не е най-големият ни проблем — каза внезапно той.