Волфганг Холбайн - Спящата армия

Черити също погледна нататък. В средата на бушуващия пожар се забелязваше сребристо искрене, което с лудешка бързина се приближаваше към тях.

Самолетът беше толкова близо, че Черити дори не успя да изкрещи.

Тя се сви инстинктивно, когато летящият диск премина над нея със силен вой. Летеше твърде бързо, за да може да стреля по нея, но Черити дори и за секунда не си помисли, че пилотът не я е открил. Той щеше да се върне след няколко секунди.

Тя се огледа объркано. Погледът й блуждаеше върху руините, обходи улицата и се спря върху една прекатурена настрани, одраскана пластмасова табела, на която се четеше бяло „U“ 1 1 U — Знак за метро. — Б.пр. върху тъмносин фон.

— Нататък! — заповяда тя. — Бързо!

Кайл и Скудър не пропиляха дори секунда, за да зададат някакъв въпрос. Докато Скудър се опитваше да сграбчи все още хленчещия Гурк, Кайл вдигна на ръце Хелън, която вероятно бе тежко ранена. С цялата бързина, на която бяха способни, те прекосиха покритата с развалини и смет улица и изтичаха към входа на метрото. Черити отново погледна назад, сякаш по този начин можеше още няколко секунди да се възпротиви на атомния реактор на бойния самолет. Част от него грееше със светлочервена, пронизваща светлина. Къщата, в която се бе врязал самолетът, гореше със светли пламъци и от пукнатините в долната й част изтичаха струи искрящ в червено и бяло разтопен метал. А от противоположната посока връхлиташе вторият планер!

Те слязоха по стъпалата като преследвани от фурии. В долния им край имаше масивна метална решетка, изградена от дебели колкото пръст пръчки, която беше заключена с голям катинар. Черити понечи да вдигне оръжието си, но Кайл почти в движение протегна ръка и строши катинара. Когато се втурнаха надолу по стълбата, едно огромно, покрито с бодли същество, с неправилно разположени крака и множество очи, се стрелна с писък на ужас пред тях.

Скудър спря на долния край на стълбата, пусна джуджето и се огледа. Той се поколеба няколко секунди, а после посочи надясно и затича натам, без да каже и дума. Черити и останалите го последваха. Оскъдната светлина, проникваща от горния край на стълбата, беше толкова слаба, че те не различаваха нищо друго, освен сенки. Навсякъде нещо се стрелкаше и съскаше; големи, подути тела с лъскава кожа се движеха неспокойно насам-натам, а пред една полукръгла подземна галерия се простираше огромна паяжина.

Не бяха направили и две крачки, когато неописуем трясък разтърси до основи станцията на метрото. Непоносимо ярка бяла светлина изпълни за секунди пространството. Черити помисли, че ще й се спукат тъпанчетата, а въздухът в дробовете й гореше като огън. Изправи се, замаяна, и погледна към Кайл. Той каза нещо, но Черити видя само мърдането на устните му. Ушите й бучаха и пищяха.

— Бомби! — разбра тя най-сетне.

Макар че Кайл ревеше, тя чу гласа му като далечен шепот.

— Това не беше планерът! Те хвърлят бомби!

Скудър посочи към десния коридор и скочи от перона върху коловоза. Докато Черити и Нет го следваха по-бавно, за да помагат на Хелън, той и Кайл изтичаха малко пред тях. Малко преди да достигнат галерията, нова експлозия разтърси основите и този път разруши част от тавана на помещението зад тях.

Непосредствено пред входа на тунела Скудър спря и повдигна оръжието си, а Кайл продължи да тича и след няколко крачки бе погълнат от непрогледната тъмнина на галерията. Малко по-късно Черити видя ослепителното проблясване на лазер и чу пронизителен вик; после Кайл се върна и им махна с ръка.

— Всичко е наред — извика той. — Бързо!

Приглушеният трясък на трета детонация заглуши думите му.

Очевидно мороните бяха твърдо решени този път да завършат главата „Черити Леърд“, дори и ако трябваше да превърнат целия град над тях в радиоактивна пустиня.

Тогава планерът експлодира.

Те бяха навлезли около петдесет крачки в галерията на метрото, когато зад тях повторно проблесна непоносимо ярка светлина и превърна света наоколо в ужасна, гротескна картина с остро очертани контури.

Черити изпищя пронизително. Страхотен удар разтърси пода под нея. Внезапно тя изпита чувството, че ще бъде завъртяна във въздуха като безтегловна играчка. Светлината бе така ярка, че проникваше дори и през затворените й клепачи и я караше да стене от болка.

Тогава тя се блъсна с все сила в някакво препятствие, което внезапно се бе появило пред нея. Докато закриваше инстинктивно лицето си с ръце, видя изпълнения с ослепително ярка, бяла светлина край на шахтата зад нея, който — привидно безшумно — започна да се срутва.