Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Те все още хвърлят бомби — каза Скудър.

— Да — отвърна Кайл, — но скоро ще престанат.

— А после?

Кайл махна с ръка към тавана.

— После ще дойдат и ще ни търсят — каза той. — Няма да се откажат, докато не ме хванат или не се уверят със собствените си очи, че съм мъртъв. Ако това би помогнало, ще се предам. Но те ще търсят и вас.

— Колко сте благороден — отбеляза заядливо Гурк.

Черити хвърли сърдит поглед към джуджето.

— Затваряй си устата! — извика тя. — Без него никой от нас нямаше да е жив.

— Без него — отвърна Гурк с подигравателна нотка в гласа си — нямаше изобщо да бъдем тук.

Кайл измери джуджето с особен, но не и недружелюбен поглед, изсмя се кратко и тръгна към Нет и Хелън. Младата уейстлендърка размени въпросителен поглед с Черити и се отмести настрана, когато тя й кимна безмълвно.

В продължение на секунда Кайл гледаше тъпо Хелън, а сетне протегна ръка и я докосна почти нежно по бузата. Празнотата в погледа на Хелън остана, но тя видимо трепна от докосването. Кайл се поколеба за кратко, но после пръстите му започнаха да опипват тялото й с нежни, но много сръчни и умели движения. Черити не можа да разбере какво прави, но след момент той обърна глава и я погледна.

— Кракът й е изкълчен — каза той. — Мога да го оправя, но някой трябва да я държи здраво. Ще бъде много болезнено.

Скудър понечи да стане, но Хелън явно бе чула думите на Кайл, защото внезапно поклати глава и каза:

— Не е необходимо. — Кайл се поколеба за момент, после хвана с две ръце глезена на Хелън и направи светкавично бързо движение. Хелън пое силно въздух, но не издаде и най-слаб стон, макар че лицето й загуби и последните следи от руменина.

— Това беше — каза през смях Кайл. — Не мога да установя никакви други наранявания, но въпреки това внимавай с крака си.

Хелън кимна:

— Ти… ти си това наистина — измърмори тя. — Но как е възможно? Ти… ти не си… почти не си се променил!

За момент Кайл изглеждаше така, сякаш не знае точно какво ще последва след тези думи. Но после и той погледна изненадано Хелън с нов, объркан израз върху лицето.

— Ти си момичето от джунглата — промърмори той.

— А ти ловецът, който… уби родителите ми — измънка Хелън. — Аз… аз си спомням точно. Ти ги уби! Първо баща ми, а после… после майка ми.

Кайл замълча, но изумлението в погледа му се превърна в болка.

— А после… после ти дойде при мен — продължи Хелън. — Мислех, че… че ще убиеш и мен. Но вместо това ти ми се усмихна и… и уби мравката, която искаше смъртта ми.

Кайл продължи да мълчи, но Черити видя, че и Нет вдигна изненадано очи и го погледна.

— Никога не разбрах защо го направи — каза Хелън.

— Не можах — отговори Кайл. — Исках, но… но тогава майка ти жертва живота си, за да те защити. — Той се усмихна горчиво и продължи: — Просто не разбрах защо тя направи това. Беше вече в безопасност. Имаше добър шанс да избяга, но тогава се обърна внезапно и ме сграбчи, макар и да знаеше, че това ще й коства живота. Просто не я разбрах. Но след това не можех вече да ти сторя нищо. В противен случай това би направило смъртта й безсмислена, разбираш ли?

— А имаше ли тя смисъл? — попита беззвучно Хелън.

— Не — отвърна Кайл. — Много съжалявам. Надявам се, че ще можеш да ми простиш. Но не го искам от теб.

В продължение на няколко секунди Хелън го гледаше безмълвно, а после вдигна ръка, докосна нежно бузата му с върха на пръстите си и каза:

— Понякога… би трябвало да те мразя. Но не мога. Бе толкова отдавна.

По лицето на Кайл се изписа израз на горчива болка. Но той не каза нищо повече, а стана и посочи към прозореца.

— Ще погледна докъде е съборен тунелът — каза той. — А вие чакайте тук.

Скудър понечи да възрази, но Черити го възпря с бързо движение на ръката и кимна насърчително на Кайл. Младият великан се отдалечи с елегантно движение от прозореца и безмълвно изчезна в тъмнината.

— Смяташ ли, че е добра идея да го оставим да отиде сам? — попита Скудър.

— А защо не?

— Откъде можем да сме сигурни, че ще се върне?

— А кой ще му попречи, ако наистина не иска да се върне? Може би ти? — възрази Черити.

Отговорът на Скудър бе мълчание и един гневен поглед и Черити разбра веднага, че не бе обмислила особено добре думите си. За първи път, откакто се бяха запознали с Кайл, тя се запита дали враждебността на Скудър не се дължеше на обстоятелството, че Кайл всъщност бе техен враг.

— Не разбирам това — прошепна тя. — Какво, по дяволите, е толкова важно за Кайл или нас, че те правят толкова усилия, за да ни хванат?