Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Надявам се да е така — каза сериозно джеърдът. — Защото вторият път ще бъда безмилостен.

Черити го погледна тъжно, обърна се, но отново спря и попита:

— А… Кайл? Ще го видя ли отново?

— Може би — отговори джеърдът Кайл.

Черити се усмихна горчиво и понечи да си тръгне окончателно, но този път Кайл я задържа.

— Почакай!

— Да?

— Вън има някой, който иска да говори с теб.

Черити го погледна объркана, мина далеч покрай тялото на гигантското насекомо и излезе с наведена глава.

Черити бе прекарала в катедралата около половин час. Скудър и Нет спазиха заповедта й и останаха пред вратата, но Хартман пристъпи към нея, когато тя излезе навън.

— Престанаха! — извика към Черити той. — Току-що пристигна съобщение по радиотелефона. Те… почти били завзели станцията, а после изведнъж престанали и се оттеглили.

— Знам — каза тихо Черити.

С побледняло лице тя поглеждаше ту Хартман, ту Скудър и Нет, но очите й бяха празни; погледът й бе вперен в някаква точка, която сякаш се намираше далеч в безкрайността.

— Вие… знаете? — долетя като ехо до нея учуденият глас на Хартман. — Откъде?

— Какво става с Кайл? — попита Скудър. — А Хелън? Няма ли да дойдат с нас?

— Не — отговори кратко Черити.

Тя пое шумно въздух, хвърли поглед върху малката сребриста кутийка в ръката си и се упъти бавно към хеликоптера.

— Какво стана там вътре? — попита Скудър. — Какво ти е? Защо Кайл няма да дойде с нас? И какво става с момичето и Гурк?

— Хелън е добре — отговори Черити. — Но ще остане тук. Също и Кайл. Моля, не ме питайте сега. По-късно ще ви обясня всичко.

— А Гурк? — попита Нет.

— Гурк? — Черити спря повторно и се засмя по труден за описание, почти меланхоличен начин. — Още е жив. При Даниъл е.

— Стоун? — попита, за да се увери Скудър.

— Да. Говорих с него.

Тя вдигна ръка с малкото запаметяващо устройство в нея.

— Даде ми това. В него има съобщение от Гурк и… още нещо.

— Стоун е… тук!? — попита недоверчиво Скудър. — Той е тук и ни пуска да си вървим?

Черити кимна.

— Искаше само да говори с мен — каза тя.

— И какво иска от теб?

Измина известно време, докато Черити отговори. А когато го направи, гласът й бе толкова тих, че Скудър едва разбра думите й.

— Каза ми как можем да ги победим.

Какви опасности и загадки очакват по-нататък Черити и нейните спътници, ще узнаете в шеста книга на поредицата: „Ад от огън и лед“!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5710

Издание:

Волфганг Холбайн. Спящата армия

Немска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1995

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Ивелина Илиева

ISBN: 954-17-0099-3

U — Знак за метро. — Б.пр.

От monster (англ.) — чудовище. — Б.пр.

От „Idiot vom Dienst“ (нем.) — Б.пр.

Спътник за шпионаж — Б.пр.

Игра на думи — блиндер (нем.) — слепец. — Б.пр.