Волфганг Холбайн - Спящата армия

Хартман гледаше объркано ту Черити, ту разрушената кабина.

Вероятно площадката за кацане на хеликоптерите бе получила няколко тежки попадения, защото всичко, което Черити видя, след като изтича от тунела след Хартман, бяха черни облаци дим и небе, което не бе образувано от безплътното трепкане на холографията, а бе пълно със светкавици и сребристи летящи дискове, чиито лазерни оръдия стреляха непрекъснато.

С ъгълчетата на очите си Черити видя някаква черна фигура, обърна се и в същата секунда почти изпита радост, че не е въоръжена.

Облечената в дрипи фигура не бе морон, а един от войниците на Кремер.

— Там! — изкрещя Хартман през воя на планерите и непрекъснатия грохот на експлозиите и посочи стената от чер дим. — Може би един от хеликоптерите още е в състояние да лети!

Черити погледна напрегнато в същата посока, но не можа да види нищо, освен стелещия се дим и ярките езици на пламъците. Въпреки това не се поколеба и последва Хартман. Първите два хеликоптера, които изплуваха пред очите им от пушека, бяха се превърнали в горящи развалини, но третият сякаш не бе повреден. Хартман скочи в кабината, изтегли Черити и се втурна към седалката на пилота.

Но след секунда изруга яростно.

— Какво има? — попита Черити.

Хартман посочи със свит юмрук седалката.

— Това, от което се страхувах! — отговори той. — Имаме само три хеликоптера с алфа-управление. И трябва да унищожим тъкмо един от тях!

Той се обърна, загледа се мрачно в димната завеса и въздъхна.

— Ще се опитаме да намерим някой друг…

Черити го блъсна настрани, хвърли се към седалката и сграбчи тежката каска, която бе поставена върху арматурното табло.

— Хей! — запротестира Хартман. — Знаете ли изобщо какво правите?

— Мисля, че да — отговори Черити. — А ако не е така, вие ще сте първият, който ще го разбере. Седнете!

Тя сложи каската, включи контролните компютри на хеликоптера „Стелт“ с лявата си ръка, а с другата посочи мястото на втория пилот.

— Можете ли да поемете управлението на оръдията?

— Сигурно — отговори Хартман смутено, — но…

Той не се доизказа. Черити забеляза, че Скудър и Нет скочиха в хеликоптера и затвориха вратата. В същия момент тя стартира двигателите. Турбините на хеликоптера започнаха да вият пронизително, трите сърповидни роторни перки се превърнаха във въртящ се, сребрист кръг и машината отскочи нагоре.

— Внимавайте! — изрева Хартман, който смаян се бе вкопчил в седалката.

След като сензорите на каската уловиха вълните от мозъка й и ги превърнаха в електрически командни импулси, хеликоптерът „Стелт“ започна да се издига. Това беше старата идея за биологичната обратна връзка, която бе перфектно доразвита в това чудо на техниката. „Но ако това, което върши тази каска, е всъщност видимият резултат от мозъчните ми вълни, помисли си тя, то тогава зад челото ми трябва да цари истински хаос.“ Хеликоптерът се наклони настрани, започна да стреля лудешки наляво-надясно и за един ужасен момент полетя в свредел, преди Черити да успее отново да овладее управлението му.

Един от планерите започна да стреля по тях. Черити се отдръпна инстинктивно, отново изгуби контрол над самолета и се размина на косъм с втори кораб на мороните, който внезапно се бе появил пред тях.

— За бога, запазете самообладание! — изкрещя Хартман. — Ако изпаднете в паника, с нас е свършено!

— Знам — измърмори Черити със стиснати зъби.

Хеликоптерът все още се противеше и подскачаше като луд жребец, но постепенно тя успя да го овладее. Но Черити знаеше също, че не биха могли да устоят на едно целенасочено нападение. Този самолет се управляваше на принципа на чувствата — и точно поради тази причина не бе позволено на пилота да изпитва каквито и да било чувства.

— В каква посока се намира градът? — попита тя.

— На север — отговори Хартман. — Издигнете се по-високо. Оттук трябва да видим катедралата.

— Някакъв самолет се приближава — каза Луцифер. — Много бързо.

— И? — попита Стоун, без да снеме поглед от лицето на безжизнения мегавоин.

Той не знаеше от колко време е тук — пет или десет минути. Преди малко двамата инспектори си бяха заминали, а миг по-късно бе чул шума на отлитащия планер — последния самолет, освен неговия, който се бе задържал в близост до гнездото.

Стоун откъсна поглед от лицето на Кайл и повтори въпроса си с по-остър и нетърпелив тон.

— И?

— Анализирах ситуацията, господине — отговори Луцифер. — Може да възникне опасност.