Джеффри Дивер - Спящата кукла

13 септември 1999 година

Синът на Менсън беше признат за виновен за убийствата на семейство Кройтън.

Салинас, Калифорния. Днес, след едва петчасов процес, съдът в Монтерей обяви трийсет и пет годишния Даниел Реймънд Пел за виновен по пет обвинения в предумишлено убийство.

— Справедливостта възтържествува — заяви пред репортери главният обвинител по делото след обявяването на присъдата. — Това е изключително опасен човек, който е извършил ужасяващи престъпления.

Пел стана известен като „Синът на Менсън“ заради приликата с убиеца Чарлс Менсън, който през 1969 година е бил осъден за ритуалните убийства на актрисата Шарън Тейт и на още няколко души в Южна Калифорния. След арестуването на Пел полицията открила много книги и статии за Менсън в дома му.

Пел бе осъден за извършените на седми май убийства на Уилям Кройтън, жена му и две от трите им деца в Кармел, Калифорния, на около двеста километра от Сан Франциско. Петата присъда е за убийството на двайсет и четири годишния Джеймс Нюберг, който живеел с Пел и го придружил до дома на Кройтънови в нощта на убийствата. Прокурорът разказа, че първоначално Нюберг искал да участва в убийствата, но променил решението си и затова Даниел го убил.

Петдесет и шест годишният Кройтън беше електроинженер и компютърен специалист, натрупал солидно състояние, фирмата му в Купертино, в сърцето на Силициевата долина, изработва свръхмодерни програми, които се използват от персоналните компютри по целия свят.

Заради интереса на Пел към Менсън се предполага, че за убийствата е имало и идеологически подбуди като при по-ранния случай, но според Рейнолдс най-вероятната причина за нахлуването в дома на жертвите е била опит за обир. Обвиняемият има десетина по-ранни присъди за дребни кражби и грабежи още от юношеските си години.

Едно дете е оцеляло от нападението — деветгодишната дъщеря на Кройтън, Тириса. Престъпникът не забелязал момиченцето, което спяло сред играчките си. Затова то стана известно като „Спящата кукла“.

Подобно на Чарлс Менсън — престъпника, от когото се възхищавал — Пел излъчвал зловещо обаяние и събрал около себе си група фанатично предани последователи, които наричал свое „семейство“ — подобно на бандата на Менсън — и над които имал пълна власт. По време на убийствата на Кройтънови тази група включвала Нюберг и три жени, които обитавали порутена постройка в Сийсайд, северно от Монтерей. Те са Ребека Шефилд, на двайсет и шест години, Линда Уитфийлд — на двайсет, и Саманта Маккой — на деветнайсет. Уитфийлд е дъщеря на Лайман Уитфийлд, президент и изпълнителен директор на банковия тръст „Санта Клара“ със седалище в Купертино, четвъртата по големина банкова верига в щата.

Жените не са подведени под отговорност за убийствата на Кройтънови и Нюберг, но бяха осъдени по многобройни обвинения за кражби, незаконно влизане в чужда собственост, измами и притежаване на крадени вещи. Уитфийлд бе осъдена и за възпрепятстване на разследване, лъжесвидетелстване и унищожаване на веществени доказателства. След споразумение с обвинението Шефилд и Маккой получиха три години лишаване от свобода, а Уитфийлд — четири и половина.

На процеса Пел се опита да копира поведението на Чарлс Менсън. Седнал неподвижно, гледаше втренчено съдебните заседатели и свидетелите — явен опит да ги сплаши. Има сведения, че вярва в способностите си на медиум. Обвиняемият бе отведен от съдебната зала, когато един от свидетелите не издържа под погледа му.

Съдебните заседатели ще решават присъдата утре. Пел може да получи смъртно наказание.

Понеделник

Разпитът започна съвсем обичайно.

Катрин Данс влезе в стаята, където окованият с белезници четирийсет и три годишен мъж седеше до металната маса. Погледна я втренчено. Заподозрените винаги правят така, макар и не с такива необикновени очи. Неговите бяха бледосини, като цвета на небето, океана или скъпоценни камъни.

— Добро утро — поздрави тя и седна срещу него.

— Добро да е — отговори Даниел Пел, човекът, който преди осем години бе убил четирима души от едно семейство. С никого не беше споделил причината.

Говореше тихо. По брадясалото му лице премина лека усмивка и дребният, жилав мъж с дълга прошарена коса спокойно се облегна назад. Държеше главата си наклонена на една страна. За разлика от повечето осъдени, които озвучаваха разпитите си с дрънкане на вериги, докато с енергични жестове се опитваха да докажат невинността си, Даниел Пел седеше съвсем неподвижно.