Джеффри Дивер - Спящата кукла

Това бе втора аларма, помисли си Пел, първата се беше включила преди експлозията. Дали някой се беше досетил какво става?

Катрин Данс…

Когато минаваха през втората врата, той погледна назад. Гъст дим нахлуваше в коридора зад тях. Извика на Бакстър:

— Не, много е късно. Цялата сграда ще пламне! Да се махаме оттук!

— Прав си.

Бакстър посегна към ключалката на аварийния изход.

— Не — отсече абсолютно спокойно негърът. — През главния вход и в затворническия микробус.

— Ти си луд! — сопна се Пел. — В името на Исус! Ще умрем.

Удари вратата на противопожарния изход.

Блъсна ги вълна от нагорещен въздух, дим и искри. Навън огънят поглъщаше коли, храсти, кофи за смет. Затворникът падна на колене и закри лицето си.

— Очите ми! — закрещя. — Боже, боли!

— Пел, мамка ти…

Негърът пристъпи към него и вдигна електрошоковия пистолет.

— Остави го. Няма как да избяга — спря го гневно Бакстър. — Не виждаш ли, че е ранен?

— Не виждам нищо — изстена Пел. — Помогнете ми!

Бакстър се обърна към него, наведе се.

— Не! — изкрещя чернокожият.

Надзирателят от съда се олюля назад, на лицето му се изписа изненада. Пел нанесе няколко бързи удара в корема и гърдите му с ножа, който някак се беше озовал в ръката му. Пръскащ кръв като прасе, Бакстър падна на колене и се опита да извади сълзотворния си спрей. Пел го сграбчи за раменете и го завъртя в момента, когато едрият негър стреля с електрошоковия пистолет. Електродите се изстреляха, но не улучиха никого.

Пел изблъска Бакстър и скочи срещу негъра. Мъжагата застина втренчен в ножа, електрошоковият пистолет висеше безполезен в ръката му. Затворникът се взря в потното му черно лице.

— Недей, Даниел!

Пел пристъпи напред.

Негърът стисна огромния си юмрук.

— Добре, тогава, хайде да те видим.

Безсмислени приказки. Който владее положението, няма нужда да заплашва или да се перчи. Пел се втурна напред, ловко избягна юмрука на надзирателя и го наръга десетина пъти, като държеше ножа с острие насочено навън и надолу. Срещу як противник, който се съпротивлява, е най-ефективно да го наръгаш с цялата си сила.

Лицето на негъра се разкриви от болка, той падна на една страна, хвана се за гърдите и гърлото. След няколко секунди спря да рита. Даниел взе ключа от оковите си и ги свали.

Бакстър се опитваше да изпълзи настрани. Още се мъчеше с окървавени пръсти да измъкне сълзотворния спрей от кобура си. Очите му се разшириха от страх, когато Пел застана над него.

— Моля те. Остави ме. Аз само си върша работата. Нали и двамата сме добри християни! Бях добър към теб. Само…

Пел го сграбчи за косата. Изкушаваше се да каже: „Защо пропиля времето на Бог с глупави молитви за ключовете си?“

Той обаче никога не унижаваше, не заплашваше и не се правеше на остроумен. Наведе се и с едно движение преряза гърлото на надзирателя.

След като уби Бакстър, отново изтича при вратата. Закри очите си и грабна чантата от огнеупорен плат, скрита до самия авариен изход, от която бе измъкнал ножа.

Тъкмо бъркаше вътре, когато усети дулото на пистолет в тила си.

— Не мърдай!

Той застина неподвижно.

— Хвърли ножа!

Пел се подвоуми. Пистолетът не трепваше — явно този, който го държеше, нямаше да се поколебае да дръпне спусъка. Престъпникът въздъхна. Ножът издрънча на земята. Пел погледна назад. Зад него стоеше млад латиноамериканец, цивилен полицай. Държеше радиостанция.

— Тук Хуан Милар. Катрин, чуваш ли?

— Казвай — чу се женски глас.

Катрин…

— Код единайсет девет девет, веднага изпратете подкрепления при аварийния изход на ареста. Има двама ранени. Тежко. Девет четири пет, изпратете линейка. Повтарям, код единайсет девет…

В този момент резервоарът на близката кола се взриви. През вратата нахлуха пламъци.

Полицаят приклекна.

Пел — не.

Пламъците опърлиха брадата му, лизнаха врата му, но той не помръдна.

Дръж здраво…

Катрин Данс крещеше по радиостанцията:

— Хуан, къде е Пел?… Хуан, отговори! Какво става там?

Никакъв отговор.

Код единайсет девет девет се използва в пътната полиция, но всички полицаи в Калифорния го знаят. Означава, че полицаят се нуждае спешно от подкрепления.

След последното включване обаче никой не отговаряше.

Шефът на охраната — побеляло бивше ченге — надникна в кабинета.

— Кой води акцията? Кой командва?

Сандовал погледна Данс:

— Ти си най-старша.

Тя никога не бе попадала в подобна ситуацията — запалителна бомба и бягство на убиец като Даниел Пел — но и не знаеше някой в щата да е попадал. От нея се искаше да ръководи действията на колегите си, докато някой от шерифството или от пътната полиция се намеси. Много беше важно да се действа бързо и решително.