Джеффри Дивер - Спящата кукла

Рей Каранео, най-новият човек в службата, спря наблизо и отиде при нея. Строен мъж с дълбоки черни очи под рунтави вежди, той беше в Бюрото само от два месеца. Не беше обаче толкова неопитен и наивен, колкото изглеждаше, и имаше тригодишен стаж като полицай в Рино (тежко назначение), преди да дойде на Полуострова, за да могат с жена си да се грижат за болната му майка. Предстоеше му да натрупа още много опит, но иначе работеше неуморно и можеше да се разчита на него. А това означаваше много.

Каранео беше само с шест или седем години по-млад от нея, но в полицията тази разлика е сериозна, затова така и не можеше да се престраши да я нарича „Катрин“, както неведнъж му бе предлагала. Обичайният му поздрав беше кимване. Сега я поздрави по-официално.

— Ела. — Данс си спомни уликите по случая „Херън“ и бомбата, затова добави: — Вероятно има съучастник и знаем, че е въоръжен. Затова внимавай.

Заобиколиха отзад, където криминалисти от местната полиция оглеждаха пораженията. Паркингът приличаше на бойно поле. Четири коли бяха изгорели напълно, други две — наполовина. Задната фасада беше почерняла, кофите за боклук — стопени. Над целия район се стелеше синкав дим. Вонеше на изгоряла гума… и на нещо много по-отвратително.

Катрин Данс огледа паркинга. Погледът й се спря на задната врата.

— Няма начин да се измъкне оттам — сякаш прочете мислите й Каранео.

От унищожените коли и почернялата настилка беше ясно, че огънят е образувал плътна завеса пред вратата; пламъците са били за отвличане на вниманието. Но къде беше отишъл?

— Знае ли се чии са всичките тези коли? — попита тя един пожарникар.

— Да, на служители са.

— Здравей, Катрин. Намерихме устройството — извика й началникът на местната противопожарна служба.

Тя му кимна за поздрав.

— Какво е?

— Голям куфар на колелца. Бил е пълен с пластмасови бутилки с бензин. Извършителят го е сложил под онзи сааб. Бавно горящ фитил.

— Професионално изпълнение, а?

— Едва ли. Намерихме остатъци от фитила. Може да се направи от парчета плат и химикали. Според мен е намерил инструкциите в Интернет. Децата често използват такива устройства да взривяват разни неща. Понякога самите себе си.

— Можете ли да намерите източника на някоя от съставките?

— Може би. Ще изпратим всичко в лабораторията и ще видим.

— Знаете ли кога е била заложена бомбата?

Той кимна към автомобила, под който е била поставена:

— Собственикът е дошъл около девет и петнайсет, значи е станало след това.

— Има ли надежда да намерите отпечатъци?

— Съмнявам се.

Данс сложи ръце на кръста си и огледа местопроизшествието. Нещо не беше наред.

Тъмният коридор, който се виждаше през отворената врата, кръвта на цимента.

Отворената врата…

Данс бавно се обърна и заоглежда. В началото на боровата горичка зад сградата забеляза нещо: дърво, на което висеше оранжева лентичка — от онези, с които маркират дървета и храсти, определени за сечене. Тя се приближи. Направи й впечатление, че купчината борови иглички отдолу е по-голяма, отколкото под другите дървета. Коленичи и я разрови. Намери голяма, почерняла от сажди чанта, изработена от огнеупорен материал.

— Рей, донеси ми ръкавици.

Младият агент взе един чифт от криминалистите и й ги подаде. В чантата бяха оранжевите затворнически дрехи на Пел и сив гащеризон с качулка, който се оказа един вид огнеупорен костюм. Според етикета беше изработен от полибензимидазолни влакна и кевлар и имаше коефициент на защита 3,2А/ 5. Данс нямаше представа какво означава това, но материята очевидно предпазваше достатъчно, за да може Даниел Пел да мине невредим през огнения ад зад сградата на съда.

Тя отчаяно помисли: „Огнеупорен костюм? С какво си имаме работа тук?“

— Не разбирам — измърмори Рей Каранео.

Данс обясни, че съучастникът на Пел вероятно е заредил бомбата и е оставил огнеупорната чанта пред вратата. Предпазният костюм и ножът са били вътре. Може би е имало и универсален ключ за белезници. След като е обезоръжил Хуан Милар, Пел е облякъл костюма и е минал през пламъците. Под дървото, означено с оранжевата лентичка, са били оставени цивилни дрехи. Преоблякъл се е и е избягал.

Тя вдигна радиостанцията си и докладва какво е открила. Извика един криминалист и му даде веществените доказателства.

Каранео бе намерил нещо на земята малко встрани.

— Следи.

Имаше няколко отпечатъка от обувки на около метър един от друг — някой беше тичал. Явно Пел — бе оставил ясни отпечатъци и пред аварийния изход. Двамата полицаи изтичаха в посоката, накъдето водеха следите.