Джеффри Дивер - Спящата кукла

— За да наблюдава как водим издирването, да разбере какво знаем и какво не знаем.

— Звучи малко… пресилено, не мислиш ли?

Ти Джей се изсмя, като посочи към овъглените коли:

— Много подходяща дума за този хаос.

— А може би иска да ни забави — предположи О’Нийл.

— В това също има логика — съгласи се Данс. — Пел и съучастникът му не знаят, че издирваме камиона. Сигурно предполагат, че още го търсим в района. Може би целта на съучастника е да си помислим, че Пел е наоколо. Може да стреля по някого на улицата или дори да взриви друга бомба.

— Мамка му! Друга бомба ли? — възкликна Сандовал.

Данс се обади на началника на охраната и го предупреди, че има вероятност съучастникът на беглеца още да е наблизо.

Нямаха време обаче да разсъждават дали другият престъпник е в района или не. Планът за камионите на „Уърлдуайд Експрес“ се оказа сполучлив. По радиостанцията докладваха на О’Нийл, че двамата местни полицаи са засекли Пел и сега го преследват.

Тъмнозеленият камион вдигаше облак прах по тесния път.

Шофьорът на патрулната кола, бивш алкохолик от времето на Виетнамската война, се държеше за волана като удавник за спасителен пояс.

Партньорът му, мускулест латиноамериканец, се подпираше с една ръка на таблото, а с другата стискаше микрофона на радиостанцията.

— Тук седма кола. Още сме след него. Зави от „Навидад“ по черен път на около километър южно от Олд Стейдж.

— Прието… Централата до седма, внимавайте, заподозреният вероятно е въоръжен и опасен.

— Щом е въоръжен, със сигурност е опасен — измърмори шофьорът.

Слънчевите му очила паднаха, когато колата подскочи от една бабуна. Полицаите едва виждаха пътя напред — камионът вдигаше прах като от пустинна буря.

— Централата до седма, изпратихме ви всички свободни коли.

— Прието.

Изпращането на подкрепления беше добра идея. Говореше се, че Даниел Пел — побърканият убиец, съвременният Чарлс Менсън — е застрелял десетина души в сградата на съда, подпалил е автобус, пълен с ученици, пробил си е път сред тълпа от кандидати за съдебни заседатели, убивайки четирима. Или двама. Или осем. Каквато и да беше истината, двамата полицаи щяха да са благодарни на всяко подкрепление.

Шофьорът измърмори:

— Къде отива? Там няма нищо.

Пътят се използваше от селскостопански машини и автобуси, превозващи работниците емигранти към и на връщане от нивите. Не водеше към главни пътища. Днес нямаше работници, а предназначението му и това, че не бе свързан с главни артерии, личаха от окаяното му състояние и наредените отстрани резервоари за питейна вода, походни тоалетни и ремаркета.

Даниел Пел обаче може би не знаеше това и предполагаше, че пътят е като всеки друг. Сигурно не подозираше, че внезапно свършва насред нива с артишок. На трийсетина метра пред патрулната кола Пел рязко натисна спирачките и камионът поднесе. Нямаше какво да направи. Предните гуми пропаднаха в плитка напоителна канавка и задницата на камиона се вдигна, после със силен трясък се стовари на земята.

Полицаите спряха наблизо.

— Код седем — извика латиноамериканецът. — Пел аварира.

— Прието, сам ли…

Полицаите изскочиха от колата и извадиха пистолетите си.

— Ще се предаде, ще се предаде!

Никой обаче не слизаше от камиона.

Приближиха се. Задната врата се беше отворила от сблъсъка и в каросерията се виждаха само колети и пликове, разхвърлени по пода.

— Ето го, гледай.

Пел лежеше зашеметен по очи на пода в кабината.

— Може би е ранен.

— Какво ти дреме?

Полицаите изтичаха при него, сложиха му белезници и го извлякоха навън.

Обърнаха го по гръб на земята.

— За малко да успееш, приятел, но…

— Мамка му! Не е той!

— Какво?

— Извинявай, но прилича ли ти на четирийсет и три годишен бял мъж?

По-възрастният полицай се наведе над замаяния юноша, на чиято буза се виждаше татуировка с формата на сълза, и изръмжа на испански, езикът, който всеки полицай в района на Салинас говори:

— Кой си ти?

Хлапето извърна очи и изсумтя на английски:

— Нищо няма да кажа. Начукай си го.

— Ох, леле!

Полицаят латиноамериканец погледна в кабината, където ключовете висяха на таблото. Сега разбра: Пел бе изоставил камиона с включен двигател на улицата, знаейки, че веднага някой ще го открадне — о, да, за по-малко от минута. Така беше отвлякъл вниманието на полицията и си бе осигурил възможност да избяга в друга посока.

Хрумна му и още нещо. Обърна се към по-възрастния си партньор: