Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Нали когато казахме, че сме открили Пел, обещаха да ни изпратят всички свободни коли… Мислиш ли, че ще свалят блокадите?

— Не, едва ли. Би било голяма глупост.

Двете ченгета се спогледаха.

— Боже! — възкликна латиноамериканецът и хукна към колата.

— Хонда „Сивик“ — обяви Ти Джей, след като разговаря със службата по превозните средства. — Петгодишна. Червена. Записах номера.

Вече знаеха, че Пел е взел личната кола на куриера от „Уърлдуайд Експрес“, която бе изчезнала от фирмения паркинг в Салинас.

— Ще уведомя хората на блокадите — добави агентът.

— Когато се върнат на местата — измърмори Данс.

За изненада и ужас на агентите някакъв местен диспечер наредил блокадите да бъдат вдигнати и всички патрулни коли да преследват камиона. Със свити устни — израз на отвращение — О’Нийл заповяда автомобилите веднага да се върнат по местата си.

Бяха в заседателната зала на етажа на Сандовал. След като се убедиха, че Пел не е наоколо, Данс искаше да се върне в сградата на КБР, но Чарлс Овърби нареди да останат в съда, докато той дойде.

— Явно не иска да пропусне някоя пресконференция — измърмори Ти Джей, при което Данс и О’Нийл се изсмяха мрачно. — Виж ти, за вълка говорим… Идва! Крийте се…

В стаята уверено влезе нов посетител — Чарлс Овърби, петдесет и пет годишен полицай с дългогодишен стаж. След като поздрави агентите и О’Нийл, той се обърна към Данс:

— Не е ли бил в камиона?

— Не. Бил е младеж от местните банди. Пел е оставил камиона с включен двигател. Знаел е, че някой ще го открадне и това ще отвлече вниманието ни. Взел е личния автомобил на куриера.

— А самият куриер?

— Няма го.

— Ох!

Чарлс Овърби бе с кестенява коса и хубав тен, едър, но в добра форма от редовна игра на тенис и голф. Наскоро беше назначен за началник на местното управление на КБР. Бившият шеф, Стан Фишбърн се бе пенсионирал по болест. Изненадата за подчинените му беше голяма — както от внезапния инфаркт на Фишбърн, така и от новото назначение.

Докато О’Нийл говореше по телефона, Данс запозна Овърби с новините около издирването, включително подробности за колата, с която Пел бягаше сега, и опасението, че съучастникът му може да е наблизо.

— Наистина ли допускаш, че може да е поставил друга бомба?

— Едва ли. Има логика обаче да е наоколо.

О’Нийл затвори телефона и обяви:

— Блокадите са върнати.

— Кой ги е свалил? — поинтересува се Овърби.

— Не се знае.

— Нали не е някой от вас? — тревожно попита началникът.

За момент настъпи неловко мълчание.

— Не, Чарлс — отвърна О’Нийл.

— Кой тогава?

— Не знаем.

— Трябва да се разбере.

Данс и О’Нийл замълчаха. Намекнатите обвинения допълнително нажежиха атмосферата. О’Нийл обеща, че ще изясни въпроса. Данс знаеше, че няма да направи нищо, но с това обещание темата се приключи.

Детективът продължи:

— Никой не е виждал хондата. Но просто е улучил момента. Може да се е измъкнал по Шейсет и осмо или Сто и първо шосе. Не вярвам да е по Шейсет и осмо.

— И аз така мисля — съгласи се Овърби.

По-малкото шосе №68 щеше да отведе Пел в гъсто населения Монтерей. Шосе №101 бе голяма артерия и се свързваше с главните магистрали на щата.

— Ще поставят нов пропускателен пункт в Гилрой. Също и на петдесетина километра на юг.

О’Нийл отбеляза с пеперуди съответните места.

— Проверявате ли пътниците на автогарите и летището? — поинтересува се Овърби.

— Да — отвърна Данс.

— Предупредихте ли полицията в Сан Хосе и Окланд?

— Да. Също в Санта Крус, Сан Бенито, Мерсед, Санта Клара, Станислас и Сан Матео.

Това са околните окръзи.

Овърби си записа нещо.

— Добре. — Вдигна очи от бележника си и добави: — А, току-що говорих с Ейми.

— Грейб ли?

— Да.

Ейми Грейб беше началник на ФБР в Сан Франциско. Данс добре познаваше тази енергична и умна жена. Западният централен район на КБР достигаше на север до района на Сан Франциско, затова двете си бяха сътрудничили на няколко пъти. Покойният съпруг на Данс, който бе работил в местното представителство на ФБР, също се познаваше с Грейб. Овърби добави:

— Ако не хванем скоро Пел, искам да вземете още един специалист.

— Какъв?

— Един човек от Бюрото, който има опит в такива ситуации.

Това беше бягство на затворник. Какъв специалист можеше да им трябва? Спомни си Томи Лий Джонс в „Беглецът“. О’Нийл също полюбопитства:

— Специалист в преговорите с престъпници ли?