Джеффри Дивер - Спящата кукла

Младежът вървеше към него, явно търсеше още хора, които да разпита.

Когато се приближи на три-четири метра, Негъл преметна ремъка на фотоапарата през врата си, отвори чантата, бръкна вътре.

Два метра.

Приближи се още.

Изведнъж някой силно стисна ръката му.

Дъхът на Негъл секна, сърцето му прескочи.

— Дръж ръцете си така, че да ги виждам.

Мъжагата бе от Калифорнийското бюро за разследване, Негъл прочете служебната карта, висяща на врата му.

— Хей, какво…

— Шшшът — изсъска полицаят, който имаше къдрава червена коса. — И ръцете? Не забравяй къде искам да ги държиш. На видно място… Хей, Рей.

Латиноамериканецът се приближи. На неговия ревер също бе закачена служебна карта от КБР. Изгледа Негъл. Двамата го заведоха отстрани на сградата, с което привлякоха вниманието на всички наоколо.

— Слушайте, не знам…

— Шшшът — повтори жилавият агент.

Латиноамериканецът го претърси и кимна. Вдигна журналистическия пропуск на Негъл, който висеше на врата му, и го показа на другия полицай.

— Хъм, малко е остарял, не мислите ли?

— Теоретично да, но…

— Господине, срокът му е изтекъл преди четири години — изтъкна латиноамериканецът.

— Доста теоретично остарял — вметна колегата му.

— Сигурно съм го взел по погрешка. Репортер съм в…

— Значи, ако се обадим в редакцията на този вестник, ще ни кажат, че сте действащ журналист, така ли?

Ако се обадят на номера от журналистическия пропуск, щяха да установят, че е невалиден.

— Вижте, ще ви обясня…

По-ниският полицай се намръщи:

— Да, обяснението няма да е излишно. Защото преди малко говорих с един служител, който ми каза, че е забелязал човек, отговарящ на вашето описание, около осем и половина тази сутрин. Тогава не е имало други репортери. Пък и защо да има? Тогава никой още не беше избягал. Да изпревариш събитието, това е голям… как се казва, Рей?

— Фишек.

— Да, голям фишек. И така, преди да ни обясните, обърнете се и сложете ръцете си зад гърба.

В заседателната зала на втория етаж Ти Джей показа на Данс вещите, които бяха открили у Мортън Негъл.

Никакви оръжия, запалителни устройства, планове на сградата или пътищата за бягство.

Само пари, портфейл, фотоапарат и дебел бележник. А също три документални криминални книги с неговото име на корицата отпред и снимката му отзад (доста по-млад и с повече коса).

— Писател на кримки — напевно обяви Ти Джей.

В биографичните бележки Негъл бе представен като „бивш военен кореспондент и криминален репортер, който пише за престъпността. Живее в Скотсдейл, Аризона, и е написал тринайсет документални книги. Казва, че по професия е безделник, номад и разказвач“.

— Това не е алиби — отсече Данс. — Какво правите тук? И защо сте дошли преди пожара?

— Не съм замесен в бягството. Дойдох рано да взема интервю.

— От Пел ли? — попита О’Нийл. — Той не дава интервюта.

— Не, не от Пел. От близките на Робърт Херън. Чух, че идвали да свидетелстват.

— Как ще обясните фалшивия журналистически пропуск?

— Ами, от четири години не съм работил за вестник или списание. Вече пиша само книги. Но без пропуск никъде не те пускат. Никой не си прави труда да погледне датата.

— Почти никой — с усмивка го поправи Ти Джей.

Данс прелисти една от книгите. Беше за убийството на Петерсън в Калифорния отпреди няколко години. Ти Джей вдигна поглед от лаптопа си и обяви:

— Чист е, шефке. Поне няма предишни задържания. Снимката от управлението по моторните средства е същата.

— Пиша книга. Имам договор. Можете да проверите.

Каза им името на издателя си в Манхатън. Данс телефонира и разговаря с жена, чиято първа реакция бе: „Ох, по дяволите, в какво пак се е забъркал Мортън?“ Тя потвърди, че имат договор за нова книга за Пел.

— Свали му белезниците — нареди Данс на Ти Джей.

О’Нийл попита:

— За какво ще пишете?

— Това ще е книга, каквато досега не е излизала. Няма да е за убийствата. Такава вече има. Ще бъде за жертвите на Даниел Пел. За това какъв живот са водели преди престъпленията, а за онези, които са оцелели — как живеят сега. Вижте, повечето документални книги и филми са фокусирани върху самия убиец и престъплението — кръвта, ужасите. Евтини сензации. Мразя ги. Книгата ми ще е за Тириса Кройтън — оцелялото момиче, роднините и приятелите на семейството. Заглавието ще е „Спящата кукла“. Така наричаха Тириса. Ще напиша и за жените, които Пел е наричал „Семейството“, на които е промивал мозъците. Също и за другите му жертви. Като се замислиш, те са стотици. За мен едно жестоко престъпление е като да хвърлиш камък в езеро. Вълните на последствията могат да се разпространяват вечно.