Джеффри Дивер - Спящата кукла

Ребека Шефилд остана шокирана.

— Мислех, че лежи в изключително сигурен затвор — изрече гневно.

— Не избяга оттам, а от ареста на съда.

Данс попита дали другата жена има представа къде може да е отишъл Пел, кой може да е съучастникът му, дали има приятели, с които ще се опита да се свърже.

Ребека не знаеше. Каза, че влязла в „Семейството“ няколко месеца преди убийствата на Кройтънови, но съобщи, че преди месец й се обадил някой, който се представял за писател.

— Предположих, че наистина е такъв, но може да е свързан по някакъв начин с бягството. Първото му име беше Мъри или Мортън. Мисля, че записах номера му някъде.

— Няма проблем. При нас е. Проверихме го.

Ребека не можа да им каже нищо повече за Саманта Маккой. Накрая разтревожено добави:

— Тогава, преди осем години, не го предадох, но помогнах на полицията. Мислите ли, че съм в опасност?

— Не мога да кажа. Но ви препоръчвам да се свържете с полицията в Сан Диего.

Данс й даде номерата на КБР и мобилния си телефон, жената обеща да си помисли за други, които биха могли да помагат на Пел или да знаят къде е.

Полицайката затвори и отново вдигна слушалката. Набра втория номер, който се оказа на една църква в Портланд. Свърза се с Линда Уитфийлд, която също не беше чула новината. Реакцията й бе съвсем различна: мълчание, прекъснато от неразбираемо мърморене. Данс успя да долови само „мили Боже“.

Жената се молеше. Гласът й заглъхна, може би затвори.

— Ало?

— Да, слушам ви.

Данс й зададе същите въпроси като на Ребека Шефилд.

Линда не беше чувала новини за Пел от години — макар че бяха поддържали връзка в течение на година и половина след убийствата на Кройтънови. Накрая престанала да му пише и оттогава не била получавала вести от него. Нямаше представа къде може да е Саманта Маккой, но и тя си спомни за обаждането на Мортън Негъл преди около месец. Агентката я увери, че знаят за него и са убедени, че не помага на Пел.

Линда нямаше представа къде може да е отишъл престъпникът. Не знаеше и кой може да е съучастникът му.

— Не знаем какво е намислил — каза й Данс. — Нямаме причини да смятаме, че сте в опасност, но…

— О, Даниел не би ми сторил нищо — побърза да каже жената.

— Все пак не е зле да уведомите местната полиция.

— Ще си помисля. Има ли телефон, на който мога да се обадя, за да разбера какво става?

— Нямаме, но журналистите подробно следят случая. Можете да научите подробности от новините веднага щом стане известно нещо.

— О, брат ми няма телевизор.

Нямал телевизор ли?

— Е, ако има нещо важно, ще ви се обадя. И ако вие се сетите за нещо, можете да ме намерите на този номер.

Данс й даде номера си и затвори.

След малко началникът й Чарлс Овърби влезе.

— Пресконференцията мина добре, струва ми се — обяви той. — Зададоха няколко неудобни въпроса. Както винаги. Но се справих, трябва да отбележа. С едни гърди сме пред тях. Гледахте ли?

Кимна към телевизора в ъгъла. Никой не си беше направил труда да увеличи звука, за да чуят представянето му.

— Пропуснах я, Чарлс. Говорех по телефона.

— Кой е този? — попита Овърби.

Взираше се в Негъл, сякаш трябваше да го познава. Данс ги запозна и главният агент като че ли престана да вижда писателя.

— Нещо ново? — попита и погледна картата.

— Никой не е докладвал — отвърна Данс. Обясни, че се е свързала с две от жените, които са били в „Семейството“ на Пел. — Едната е в Сан Диего, другата е в Портланд, а сега издирваме третата. Знаем поне, че никоя от първите две не му е помагала.

— Защото им вярваш ли? — попита Овърби. — По гласа им ли позна?

Полицаите мълчаха, затова се наложи Данс да обясни на шефа си, че е пропуснал очевидното:

— Не вярвам някоя от тях да е заредила запалителната бомба и вече да е успяла да се прибере.

След кратка пауза той измърмори:

— Аха, обадила си се на домашните им телефони. Това не го беше споменала.

Катрин Данс, бивш репортер и съдебен съветник, имаше достатъчно богат опит в света на служебните отношения. Сведе очи и каза:

— Така е, Чарлс, не бях споменала. Извинявай.

Главният агент се обърна към О’Нийл:

— Тежък случай, Майкъл. Има много усложнения. Радвам се, че ни помагаш.

— За мен е удоволствие.

Чарлс Овърби беше в стихията си. Използва думата „помагам“, за да стане ясно кой командва, макар че КБР и шерифството носеха равна отговорност.

Поделяне на вината…

Началникът обяви, че се връща в главното управление, и излезе.