Джеффри Дивер - Спящата кукла

Говореше разпалено като проповедник.

— На този свят има толкова много насилие. То ни залива и претръпваме. Бога ми, войната в Ирак? Газа? Афганистан? Колко снимки на взривени коли, колко сцени с разплакани майки сте видели, докато престанат да ви правят впечатление?

Като военен кореспондент отразявах събитията в Близкия изток, Африка, Босна и претръпнах. Няма нужда да бъдете там лично, за да ви се случи. Същото става, когато сте в хола и гледате новините или пък жестоки филми — когато от насилието няма последствия. Ако обаче искате мир, ако искате насилието и войните да спрат, хората трябва да изпитат точно това — последствията. Не да гледате разкъсани тела, трябва да се взрете в хората, чийто живот завинаги преобърнат от злото.

Отначало смятах да пиша само за случая „Кройтън“, но после открих, че Пел е убил и друг човек — Робърт Херън. Искам да включа всички, които са пострадали от това убийство, приятели, близки. Сега разбирам, че двама надзиратели също са били убити.

Усмихваше се, но това беше тъжна гримаса и Катрин Данс си даде сметка, че и тя като майка си понякога се усмихва, докато разследва изнасилвания, побои и убийства.

— Това добавя нова линия в сюжета. — Негъл описа широк кръг с ръка. — Много по-трудно е да откриеш жертвите и потърпевшите от старо престъпление. Херън е бил убит преди десетина години…

Гласът му заглъхна, той се намръщи и внезапно очите му заблестяха:

— Чакай, чакай… Божичко, Пел не е имал нищо общо със смъртта на Херън, нали? Признал е, за да се измъкне от „Капитола“ и да избяга оттук.

— Нищо не се знае — предпазливо отговори Данс. — Още работим по случая.

Негъл не й повярва:

— Фалшифицирал е улики, нали? Или е накарал някой да лъжесвидетелства. Обзалагам се, че е било така.

С нисък, равен глас Майкъл О’Нийл каза:

— Не искаме да се разпространяват слухове, които могат да попречат на разследването.

Когато полицаят от шерифството изречеше нещо с такъв глас, хората обикновено се стъписваха.

— Добре. Нищо няма да разгласявам.

— Ще сме ви благодарни — отново заговори Данс. — Господин Негъл, имате ли информация, която би могла да ни е от полза? Къде може да е отишъл Даниел Пел, какво може да е замислил? Кой му помага?

С корема, оредялата коса и добродушния си смях Негъл приличаше на застаряващ елф. Той подръпна нагоре панталоните си и отговори:

— Нямам представа. Съжалявам. Започнах да работя по книгата преди около месец. Досега само разучавах основните факти.

— Споменахте, че искате да пишете и за жените от „Семейството“ на Пел. Свързахте ли се с тях?

— С две. Попитах ги дали ще ми дадат интервю.

— Излезли ли са от затвора? — поинтересува се О’Нийл.

— О, да. Не са участвали в убийствата на Кройтънови. Получили са леки присъди, главно за лъжесвидетелстване.

О’Нийл завърши мисълта на Данс:

— Възможно ли е някоя от тях или и двете да са му помогнали при бягството?

Той се замисли.

— Не ми се вярва. И двете смятат, че познанството с Пел е най-лошото, което е могло да се случи в живота им.

— За кои говорите?

— Ребека Шефилд. Живее в Сан Диего. А Линда Уитфийлд е в Портланд.

— Имат ли нови провинения?

— Мисля, че не. Не съм намерил полицейски сведения за нещо такова. Линда живее с брат си и жена му. Работи в местната църква. Ребека има консултантска фирма за дребни предприятия. Останах с впечатлението, че са загърбили миналото си.

— Имате ли телефонните им номера?

Писателят прелисти дебелия си бележник. Почеркът му беше едър и неравен, бележките му заемаха по няколко листа.

— В „Семейството“ е имало и трета жена — отбеляза Данс, спомняйки си информацията, която бе издирила преди разпита.

— Саманта Маккой. Преди година е изчезнала. Ребека каза, че си сменила името и се преместила. Изглежда, че не е издържала да я сочат като едно от „момичетата на Даниел“. Направих разследване, но още не съм я открил.

— Някакви следи?

— Според Ребека е някъде по западното крайбрежие, но не знае повече.

Данс се обърна към Ти Джей:

— Намерете я. Саманта Маккой.

Къдрокосият агент се оттегли в ъгъла на стаята. Той също приличаше на елф, замисли се Данс.

Негъл намери номерата на двете жени и тя ги записа. Обади се на Ребека Шефилд в Сан Диего.

— „Женска инициатива“ — чу се женски глас с лек испански акцент. — Какво обичате?

След няколко минути Данс вече говореше със собственичката на фирмата, делова жена с нисък, дрезгав глас. Агентката обясни за бягството на Пел.