Джеффри Дивер - Спящата кукла

— Искам в момента, когато медицинският хеликоптер се приземи, на него да има полицай. Пел може би планира да избяга с него.

— Разбрано.

Тя върна радиостанцията на охранителя. Извади мобилния си телефон и натисна четвъртото копче за бързо набиране.

— Кардиологично отделение — чу се ниският, спокоен глас на Еди Данс.

— Мамо, аз съм.

— Какво има, Кати? Децата?

Катрин си представи как на незасегнатото от възрастта лице на едрата жена с къса прошарена коса и кръгли очила се изписва загриженост. Сигурно се беше навела напред — инстинктивна реакция, когато се разтревожеше.

— Не, добре сме, но един от детективите на Майкъл е обгорен тежко. В съда имаше умишлен пожар, при бягство на затворник. Ще чуеш по новините. Загубихме двама надзиратели.

— Съжалявам — прошепна Еди.

— Детективът е Хуан Милар. Виждали сте се няколко пъти.

— Не си го спомням. При нас ли ще го докарат?

— Скоро ще го докарат. С хеликоптер.

— Толкова ли е сериозно?

— Имате ли камера за лечение на изгаряния?

— Малка, в интензивното е. Ако трябва за по-дълго, при първа възможност ще го закараме в Алта Батес, болницата на Калифорнийския университет или в Санта Клара. Може би в Гросман.

— Можеш ли да проверяваш състоянието му от време на време? Информирай ме как е.

— Разбира се, Кати.

— И ако има възможност, искам да говоря с него. Всичко, което каже, ще ни бъде от полза.

— Добре.

— Ще бъда заета през целия ден дори веднага да заловим беглеца. Би ли се обадила на татко да вземе децата?

Стюарт Данс бе пенсиониран океанолог и от време на време работеше в световноизвестния монтерейски аквариум, но винаги бе на разположение на внуците си.

— Веднага ще му се обадя.

— Благодаря, мамо.

Данс затвори. Прокурор Алонсо Сандовал гледаше втренчено картата на стената.

— Кой му е помогнал? — измърмори. — И къде, по дяволите, е Пел?

Катрин също си задаваше тези въпроси.

А също и един друг: „Какво трябваше да направя, за да отгатна плана му навреме? Как можех да предотвратя тази трагедия?“

Димът над паркинга се завихри в елегантни спирали от витлата на хеликоптера, машината се издигна и отлетя към болницата. Бог да те закриля…

Телефонът й иззвъня. Тя погледна дисплея. Изненада се, че й се обажда толкова късно.

— Ало, Чарлс?

— Идвам към съда — обяви шефът й Чарлс Овърби, началникът на централното регионално управление на КБР.

Тя му разказа за случилото се, за убитите и за състоянието на Милар.

— Лоша новина… Имате ли някакви следи, какво да им кажа?

— На кого?

— На журналистите.

— Не знам, Чарлс. Нямаме много информация. Може да е навсякъде. Заповядах да блокират пътищата и да претърсят цялата сграда.

— Няма ли нищо конкретно? Имате ли представа накъде е избягал?

— Не.

Шефът й въздъхна.

— Добре. Между другото, ти командваш акцията.

— Какво?

— Ти ръководиш издирването.

— Аз ли?

Това я изненада. Случаят определено беше в правомощията на КБР — това бе най-висшата полицейска служба в щата — и Катрин беше старши агент, достатъчно компетентна да ръководи издирването. КБР обаче бе служба за разследване и нямаше многоброен персонал. Калифорнийската пътна полиция и шерифството трябваше да осигурят хора за акцията.

— Защо не някой от пътните или шерифството?

— Мисля, че по този случай ни трябва централна координация. Съвсем логично е. Освен това вече е решено. Всички знаят.

Вече? Дали затова не й се беше обадил веднага — защото е искал първо да осигури за службата си този толкова отразяван в медиите случай?

Е, решението му я устройваше. Тя имаше лични причини да преследва Пел.

След като бе видяла оголените му зъби, след като бе чула зловещите му думи.

„Да, труден е животът на полицая. Малчуганите прекарват дълго време сами, нали? Сигурно ще им е хубаво да си поиграят с някого…“

— Добре, Чарлс, поемам случая. Искам обаче и Майкъл да участва.

Майкъл О’Нийл беше детектив от местното шерифство, с когото Данс много често работеше. От години си сътрудничеше с кроткия по характер полицай, дългогодишен жител на Монтерей. Всъщност той я беше въвел в занаята.

— Нямам нищо против — отвърна шефът й.

Това беше добре, защото Данс вече се беше обадила на О’Нийл.

— Скоро ще пристигна. Искам още веднъж да ме информираш преди пресконференцията.

С тези думи Овърби затвори.

Тя тръгна към задната част на съда, но мигащи светлини привлякоха вниманието й. Разпозна една от служебните коли на КБР.