Джеффри Дивер - Спящата кукла

Продължи да го разпитва за живота в Сийсайд и в затвора, като през цялото време го наблюдаваше — държанието му, когато му зададеше въпрос и когато отговаряше. Не го правеше заради самите факти (беше се потрудила и знаеше отговорите на въпросите си), а се опитваше да състави поведенчески профил на разпитвания.

Когато се стреми да улови лъжа, разпитващият се ръководи от три фактора: невербалното поведение (езикът на тялото, или кинесика), начина на говорене (височината на гласа и паузите, преди заподозреният да отговори) и съдържанието на казаното (самата информация, която той дава). Първите две са най-сигурните индикатори за лъжа, защото е много по-лесно да определиш какво ще кажеш, отколкото да контролираш начина на говорене и жестовете си.

Поведенческият профил се определя, когато разпитваният казва истината. Той служи като стандарт, с който специалистът сравнява реакциите на заподозрения в онези случаи, когато има подозрения за лъжа. Всяка разлика между двете линии на поведение показват опит за измама.

След като си изгради добра представа за искрения Даниел Пел, Данс пристъпи към същината на задачата си в тази мъглива юнска утрин.

— Бих искала да ви задам няколко въпроса за Робърт Херън.

Той отново се втренчи в нея, започна по-подробно изучаване: колието със седеф, лично изработено от майка й. Лакираните й в розово нокти. Задържа поглед върху пръстена със сива перла на безименния й пръст.

— Къде живеехте през януари 1996?

— В Монтерей.

— На коя улица?

— Той стисна устни.

— Де да знам? Някъде в северните квартали, доколкото си спомням.

Интересно. Когато беше склонен да лъже, заподозреният избягваше да отговаря конкретно за неща, които могат да се проверят и да се използват за оборване на твърденията му. Изключено бе някой да не помни къде е живял. При все това езикът на тялото му не показваше, че лъже.

— Как се запознахте с Робърт Херън?

— Предполагате, че съм го познавал? Но не, никога през живота си не съм го виждал. Кълна се.

Последното изречение беше крещящ признак за неискреност. Езикът на тялото му обаче отново не издаваше, че лъже.

— Поискали сте от затворника в „Капитола“ да отиде при кладенеца и да вземе чука и портфейла.

— Не, така твърди той. — Пел се усмихна снизходително. — Защо не попитате него? Имате остър поглед, полицай Данс. Знам как ме гледат, когато се опитват да разберат дали говоря истината. Обзалагам се, че веднага ще хванете онзи хлапак, ако лъже.

Тя не реагира, но се замисли колко рядко заподозрян осъзнава, че анализират поведението му.

— Тогава откъде знаехте за уликите в кладенеца?

— О, досетих се. Някой е откраднал чука ми, за да убие Херън, после го е подхвърлил, за да ми припишат убийството. Носил е ръкавици. От онези гумените, които показват в детективските филми.

Беше все така спокоен. Реакциите му не се различаваха от основния поведенчески профил. Придружаваше думите си само със стандартни жестове — леко свиване на раменете или пък посочване с пръст. По нищо не личеше да е напрегнат или да изпитва някакви емоции.

— Ако целта на убиеца наистина е била такава — изтъкна Данс, — защо просто не се е обадил в полицията да каже къде е чукът? Защо е чакал повече от десет години?

— Защото е предпазлив, предполагам. По-разумно е да изчака и после да затвори капана.

— Защо да вербува затворник в „Капитола“, а да не се обади направо в полицията?

Поколеба се. После се засмя. Сините му очи заблестяха от вълнение, което изглеждаше искрено.

— Защото и те са замесени. Полицията. И още как… Ченгетата знаят, че убийството на Херън не е разкрито, и искат да хвърлят вината върху някого и защо не върху мен? Аз вече съм в затвора. Обзалагам се, че ченгетата сами са подхвърлили чука.

— Да помислим малко за това. Това са две различни твърдения. Първо казвате, че някой е откраднал чука ви преди убийството на Херън, убил го е с него и сега, след толкова години, иска да ви натопи. Втората ви версия е, че чукът е попаднал у полицаите, след като някой друг е убил Херън, и те са го подхвърлили в кладенеца, за да ви обвинят. Двете теории си противоречат. Или едната е вярна, или другата. Какво мислите?

— Хъм… — Пел се замисли. — Добре, спирам се на втората версия. Полицията е замесена. Това е опит да ме натопят. Сигурен съм, че така е станало.

Тя се втренчи в сините му очи. Кимна, сякаш приемаше теорията му.

— Да помислим над това. Първо, как чукът е попаднал у полицията?