Джеффри Дивер - Спящата кукла

За Данс, специалистка по разпити и кинесика (разчитане на жестовете), поведението и позата на затворника издаваха предпазливост, но също самоувереност, любопитство. Носеше оранжев затворнически гащеризон с щампа „Затвор «Капитола»“ на гърдите и безсмисления надпис „Затворник“ на гърба.

В момента обаче Пел и Данс не бяха в „Капитола“, а в строго охранявана стая за разпити в Окръжния съд на Салинас, на шейсет километра от затвора.

Пел продължаваше да я оглежда. Първо се вгледа в очите й — със също толкова наситен зелен цвят, колкото синьото на неговите, и оградени като в рамки от квадратните й очила. После плъзна поглед по сплетената й тъмноруса коса, черното сако и дебелия, прикриващ формите на тялото й бял пуловер. Забеляза също празния кобур на хълбока й. Изучаваше я внимателно — разпитващите и разпитваните проявяват взаимен интерес. (Тя казваше на студентите си: „Изучават ви със същото усърдие, с което вие тях — дори повече, защото имат повече да губят.“).

Данс бръкна в синята си чантичка, за да извади служебната си карта, и напипа мъничък пластмасов прилеп от миналия Хелоуин, който дванайсетгодишният Уес или по-малката му сестричка Маги, а може би и двамата дребни злосторници бяха пъхнали в чантата й. „Какъв контраст“ — замисли се. Само преди час закусваше с децата в кухнята на уютния си дом в идиличния Пасифик Гроув, като подхвърляше по някое парче бекон на двете кучета в краката им, а сега, седнала до една съвсем различна маса, се канеше да разпитва убиец.

Намери служебната си карта и му я показа. Той се приведе и се вгледа в документа.

— Данс. Интересно име. Чудно откъде ли идва? А това калифорнийско бюро… какво представлява?

— Калифорнийско бюро за разследване. Като ФБР за щата. Така, господин Пел, ясно ли ви е, че този разговор се записва?

Той погледна огледалното стъкло, зад което се чуваше бръмчене на видеокамера.

— Да, знам, че това не е тук, за да могат арестантите да си оправят косата.

Огледалото в стаята за разпити не е, за да скрива камерите и свидетелите — има много по-добри технически приспособления за това — а защото хората са по-малко склонни да лъжат, когато се виждат.

Данс се усмихна:

— Разбирате ли, че можете да прекъснете разпита по всяко време и че имате право на адвокат?

— Знам за законната процедура повече, отколкото целия випуск на юридическия факултет в Хастингс. Което е доста забавно, като се замислиш.

Говореше по-ясно, отколкото Данс очакваше. И беше много умен.

Миналата седмица Даниел Реймънд Пел, който излежаваше доживотна присъда за извършените през 1999 година убийства на Уилям Кройтън, съпругата му и две от децата им, бе отишъл при друг затворник от „Капитола“, който скоро излизал на свобода, и се опитал да го подкупи да му направи услуга, след като го пуснат. Казал му, че бил скрил в Салинас веществени доказателства, които можели да го свържат с неразкритото убийство на един богат фермер. Наскоро прочел, че в Салинас ремонтирали напоителните системи, и той се разтревожил, че някой може да открие уликите. Помолил затворника да ги намери и унищожи.

Не попаднал обаче на подходящия човек. Другият затворник излежавал лека присъда и се разприказвал пред директорката на затвора, която веднага уведомила монтерейското шерифство. Следователите предполагаха, че става дума за неразкритото убийство на земевладелеца Робърт Херън, който преди десетина години бил пребит до смърт. Оръдието на убийството, вероятно дърводелски чук, не било открито. Шерифът изпратил хора да претърсят всички кладенци в тази част на града. Както се очаквало, намерили фланелка, дърводелски чук и празен портфейл с инициали Р. Х. Върху чука имало два отпечатъка на Даниел Пел.

Окръжният прокурор на Монтерей реши да представи случая пред съда в Салинас и помоли служителката на КБР Катрин Данс да разпита заподозрения, като се надяваше да получат самопризнанията му.

— Колко време сте живели в района на Монтерей? — попита Данс сега.

Пел явно се изненада, че полицайката не се опита да го притисне още от самото начало.

— Няколко години.

— Къде?

— В Сийсайд.

Това е град с около трийсет хиляди жители, разположен на шосе № 1 северно от Монтерей и населен главно от млади семейства и пенсионирани двойки.

— Там можеш да получиш повече за спечелените си с пот пари — обясни Пел. — Повече отколкото в лъскавия ви Кармел.

Втренчи се в очите й.

Изразяваше се литературно, забеляза Данс. Тя се престори, че не е усетила завоалирания му опит да изкопчи информация за местоживеенето й.