Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Не — каза тя.

Скудър я погледна с изненада.

— Моля?

Очите на Черити потърсиха мегавоина и макар че той бе твърде далеч от нея и лицето му изглеждаше като размито петно в здрача, тя усети погледа му. Погледът му!

— Аз… ще отида сама — каза с мъка тя. — Моля, изчакайте ме тук независимо какво ще се случи.

— Но това е глупаво! — отговори Скудър.

— Знам — измърмори Черити и тръгна. С крайчеца на очите си видя как Скудър направи неволно движение, за да я последва, а когато Кайл вдигна глава и го погледна, спря внезапно.

Докато тя крачеше през разрушената църква, сърцето й започна да бие още по-силно, а чувството на ледена студенина я обземаше все по-осезателно, докато накрая й се стори, че не може повече да диша.

Ранената царица вдигна глава и я погледна. Вглеждайки се в огромните й фасетни очи, Черити изпита отново съприкосновението с огромна, сякаш посветена в някакво тайнство, мощ.

А после погледът й се насочи към лицето на Кайл и тя едва не извика от уплаха. Кайл не бе вече Кайл: лицето му наистина бе като това на мегавоина, когото бе познавала, но очите му бяха очи на джеърд, а усмивката и мимиките му бяха като тези на Джайл.

— Добре е, че дойде — каза Кайл. — Така можем да си говорим по-лесно.

Черити преглътна твърдата буца, заседнала в гърлото й, и се насили да погледне Кайл. От кръста надолу тялото на мегавоина се губеше в мрежа от сиви лепкави нишки, под която краката му можеха да се различат само схематично. Черити не можа да разбере дали това бяха човешки крайници или твърдите, покрити с хитин, крайници на членестоного насекомо.

— Къде е… Хелън? — попита тя.

Кайл махна неопределено с ръка зад себе си.

— Там. Но е по-добре да не я виждаш. Тя има нужда… от повече време, отколкото аз.

— Но е жива?

— Да — отговори Кайл. — Сега ще живее.

За момент Черити се замисли над думите му. Но дори и представата за това, което те биха могли да означават, я накара да изтръпне отново.

— Джайл… не е ли тук? — попита с мъка тя.

— Не — отговори Кайл. — Можеш да говориш с мен. Все едно е с кого говориш. Аз съм джеърд.

— Знам — прошепна Черити. — Вие сте… всички вие сте джеърди.

Тя кимна с глава към царицата и каза:

— Тя също.

— Тя също. Тя е джеърд. Нейните деца са народа — но всички ние сме джеърди.

— Тогава… тогава й кажи, че трябва да престане — каза Черити, като едва успяваше да владее гласа си.

— Да престане? С кое?

— Да убива — отговори Черити. — Те превземат крепостта на Кремер, Кайл. И убиват всички мъже там.

— Те започнаха да убиват — отговори строго джеърдът Кайл.

— Знам — каза Черити. — Но те не знаеха. Смятаха ви за животни.

— И това им дава право да ни убиват?

— Естествено, че не — каза почти разколебана Черити. — Това… това бе грешка. Смятам, че са я разбрали. Вие не може наистина да желаете смъртта им, Джайл. Мъжете в този бункер умират за нищо! Само защото командирът им е луд!

— Но и те ще станат такива! — каза джеърдът. — Той няма да престане. Ние го победихме. Трябва ли да му подарим живота и свободата, за да дойде отново и да започне пак да убива?

— Няма да го направи! — отговори Черити. — Аз… ти давам честната си дума, че ще ви оставят на мира. Кремер няма вече да управлява станцията, обещавам ти! Ще бъде някой друг, който… който ще намери начин, за да продължите да съществувате съвместно. Върни корабите обратно!

Кайл помълча за около минута.

— А… спящите войници?

— Те са ваши? — предположи Черити.

— Някои от тях — потвърди Кайл. — Но сънят трая достатъчно дълго, за да могат все още да виждат, когато се събудят.

— Те ще дойдат при вас — каза Черити.

— А тези, които още спят?

— Няма да бъдат събудени, докато сами не отворят очи — и прогледат — каза Черити.

— Ти не си комендант на станцията, Черити Леърд. Как мога да бъда сигурен, че те ще удържат думата, която ти ни даваш?

— Ще я удържат — продължи да твърди Черити. — Поне заради това, че нямат друг избор. И аз предполагам, аз знам кой ще бъде новият комендант. Той е добър човек.

— Мъжът, който чака вън в хеликоптера? — предположи Кайл.

— Да. Знам, че той бе този, който ръководеше нападението. Но той… той не знаеше какво върши. Той съжалява за това.

Отново измина една минута, докато Джайл отговори.

— Вярвам ти, Черити. Нападението ще бъде прекратено. Макар че… — засмя се той, — погледнато от стратегическа гледна точка, това е много глупаво. Ние спечелихме.

— Те никога не са имали шанс — каза Черити. — И Хартман го знае.