Волфганг Холбайн - Спящата армия

Когато влязоха, всички монитори на стената зад бюрото на Хартман бяха сякаш оживели. Всеки от тях показваше част от подземната база. Въпреки това картините си приличаха ужасно: почти на всичките се виждаше армия от черни, многоръки воини насекоми, които с такава лекота преодоляваха защитниците на крепостта, сякаш те изобщо не съществуваха. Екраните показваха пламващите една след друга ярки експлозии и гибелта на отбранителните станции на Кремер. Само дузина грижливо замаскирани артилерийски постове стреляха все още, но на мястото на всеки планер, възпламенен от експлозията или свален, на небето се появяваха два нови.

— Кремер! Те са тук! — изкрещя пронизително Скудър.

Той се наведе яростно напред и разпери ръце, сякаш искаше да сграбчи Кремер и да го разтърси, но в последния момент отстъпи и с разширени от ужас очи погледна апокалиптичната картина върху екраните.

— Какво… какво правят те тук? — запелтечи Кремер.

— Те са вече в станцията! — изкрещя Черити. — Трябва да отидем при Джайл, Кремер! Дайте ни някакъв самолет!

— Невъзможно! — извика Кремер. — Вие лъжете. Ние… ние сме в пълна безопасност тук. Те не могат да влязат! Не могат да минат през вратите!

Черити хвърли тревожен поглед към Скудър. И двамата разбраха, че Кремер е на път да изгуби разсъдъка си.

— Мога да ги спра — каза Черити. — Може би бих могла да предотвратя и гибелта на всичките ви хора. Моля ви, Кремер, нуждаем се от хеликоптер!

— Не! — отговори Кремер. — Вие… Вие лъжете. Какво могат да правят тук? Вие сте… мои пленници!

Той скочи бързо, обърна се и с гневно жестикулиране посочи Хартман.

— Арестувайте ги! Застреляйте ги, ако се опитат да избягат! Те са предатели! Те са… те са виновни за всичко!

Скудър го удари с яростно движение и го вдигна нависоко.

— Вие…

— Престанете!

Скудър замръзна на мястото си. Черити също изгледа смаяна пистолета, който се бе появил внезапно в ръката на Хартман.

А после улови погледа на Хартман и разбра.

— Пуснете го, или ще ви застрелям на място! — каза Хартман. — Веднага!

— Прави каквото ти казва — каза рязко Черити. — Той има право, Скудър. Ние сме виновни за всичко. Но тук сме на сигурно място. Хората на Кремер ще ги победят.

Скудър все още не разбираше нищо. Една секунда той я гледа смаяно, но после улови отчаяния й поглед и пусна дребния мъж.

Кремер политна с въздишка назад и се отпусна тежко в креслото си.

— Отведете ги, Хартман! — изкрещя той. — Застреляйте ги! Осъждам ги на смърт заради предателство и конспирация с врага!

— На вашите заповеди, господин генерал-майор! — каза Хартман. Той се обърна към Черити с неумолимо лице и махна със свободната си ръка. — Излизайте! Хайде!

Черити вдигна бавно ръце, а Нет и Скудър излязоха в коридора.

Хартман ги последва с готово за стрелба оръжие. Черити се усъмни за момент, когато прочете злобата по лицето на Хартман. Бе наистина превъзходен артист. Тя се надяваше, че той наистина само разиграва театър.

Едва бяха напуснали сградата, когато Хартман сне пушката си и я пъхна в приклада. Черити въздъхна облекчено, а по лицата на Скудър и Нет се появи израз на облекчение.

— Истина ли е това? — попита Хартман. — Наистина ли са вече тук?

За момент Черити го погледна съчувствено.

— Наистина ли… не знаете?

— Какво?

— Но Кремер трябва да е забелязал… — млъкна по средата на думата Скудър. — И не ви е казал, нали? Те са на път да превземат крепостта ви, а той не казва нито дума. Този негодник е наистина луд!

— Вероятно — каза Черити. — Но за това можем да говорим по-късно.

Тя се обърна към Хартман.

— Какво става с площадката за приземяване на хеликоптерите? Завзеха ли я вече?

— Още не — поколеба се Хартман. — Но не знам дали ще мога да намеря пилот.

Те се затичаха. Докато прекосяваха огромната пещера, грохотът на експлозиите разтърси няколко пъти пода й толкова силно, сякаш тя щеше да се срути всеки момент.

Когато Хартман посочи асансьора, Черити поклати отрицателно глава.

— Няма ли стълба?

— Има — отговори Хартман. — Но така е много…

— Тогава ми я покажете — прекъсна го Черити.

Хартман я погледна, сякаш се съмняваше дали не е загубила разсъдъка си, но сви послушно надясно и се втурна към няколкото метални подвижни стълби на скалата, водещи нагоре. Не бяха изминали и една трета от разстоянието, когато повторна експлозия разтресе пещерата. Моторите на товарния асансьор нададоха пронизителен вой, изпуснаха няколко искри и цялата кабина политна надолу, превръщайки се в купчина развалини.