Волфганг Холбайн - Спящата армия

Черити хвърли особен поглед към младия мегавоин в пилотското кресло. Планерът продължи да се върти и след момент преследвачът се появи отново — огромен, висящ във въздуха над тях. Черити забеляза огненочервените отвори в корпуса му, където го бе улучило лазерното оръдие. Очевидно пилотът трудно успяваше да задържи кораба във въздуха, но все пак той отново се движеше над тях — бавно, но неудържимо. Тънък, синкав фойерверк кръжеше около корпуса му. Черити знаеше от Кайл, че това синьо сияние не е нищо друго, освен видимото проявление на енергийното поле, обгръщащо планера. „Нужна е атомна бомба, за да се разруши“, си помисли с гняв Черити. Планерът, който Кайл беше откраднал в Париж, беше малък патрулен самолет, а не военен кораб като този пред тях.

— Стреляй по него! — изстена Скудър. Той се бе свлякъл на пода и сега се опитваше да се надигне, като сочеше ожесточено със свободната си ръка към летящия диск. — Защо не стреляш?

— Би било напълно безсмислено — отвърна Кайл. — Енергийните източници са почти празни. Улучих го, но виждате какво става.

Той протегна ръка и докосна някакъв бутон върху командния пулт. Планерът престана да се върти и започна отново да се движи бавно. Погледът на Кайл пробяга върху поредицата от числа и символи, които се виждаха върху дузината малки монитори пред него. По чертите на лицето му се четеше, че обмисля нещо.

— Може би все пак имаме още един шанс — каза внезапно той. — Дръжте се здраво!

Планерът започна отново да набира скорост и докато се издигаше, развалините и джунглата под тях се превърнаха в килим от зелени и кафяви тонове.

Черити се наклони напред и хвърли поглед върху екрана, на който се виждаше преследвача. Той също набра скорост и — без да бъде сигурна — й се стори, че се приближава съвсем бавно.

— Поеми лазера — помоли Кайл.

Едновременно с това той вдигна лявата си ръка и й подаде малка кутия, закрепена към шарнирен лост, състоящ се от четири звена.

За момент Черити безпомощно погледна означеното по непонятен начин управление, но после разбра простата му система; бавно, но много сигурно, тя постави съставения от тънки червени нишки кръст върху изображението на планера на екрана и погледна въпросително Кайл.

— Цели се точно в купола — каза Кайл, без да свали поглед от прозореца. Гласът му прозвуча глухо. — Не можем да го разрушим, но може би ще можем да засенчим сензорите му. Можеш да стреляш само един-единствен път. Ще ти подам цялата енергия, но след това енергийните източници ще се изпразнят. Изчакай, докато ти кажа!

Планерът се ускоряваше все повече. Виенето на моторите достигна пронизителен тон, от който ушите боляха, и Черити усети как температурата в кабината се увеличава все повече и повече.

Почти всички светлини на пулта пред Кайл мигаха в червено.

— С каква скорост се движим? — попита тя.

Мимолетна усмивка пробягна по лицето на Кайл.

— Наистина ли искаш да знаеш?

Черити предпочете да не отговори нищо.

— Там отпред има някакъв град — каза внезапно Кайл.

Тя погледна нагоре. В първия момент не забеляза нищо друго, освен някакви цветни нетна, но после различи назъбените, остри очертания на сенките на разрушения град, който Кайл беше открил.

— Внимание, Черити! — каза Кайл.

Черити кимна нервно. Пръстите й започнаха да треперят, но червеният кръст върху монитора не помръдваше и оставаше неизменно върху плоския купол над горната страна на планера.

С един тласък Кайл придвижи лоста за ускоряване напред до упор и планерът направи скок напред. Черити изкрещя ужасена, когато Кайл с бясна скорост насочи самолета почти вертикално нагоре, завъртя го внезапно настрани и с една шеметна спирала го спусна отново към земята. Преследвачът ги следваше в същата траектория и сега Черити видя, че той наистина се приближаваше. Пилотът на този кораб трябва да беше също такъв добър мегавоин като Кайл — или компютър. Никое живо същество не би могло да изпълни тази маневра.

С бясна скорост планерът полетя към земята.

— Внимание! — каза рязко Кайл. — Огън!

Един-единствен ослепително бял лазерен лъч улучи преследвача и очевидно безрезултатно бе отблъснат от бронирания му купол.

Черити се опита да даде втори изстрел, но този път очакваният бляскав лъч не се яви: енергията на лазерните оръдия беше изчерпана.

Тя не успя да опита трети път, защото внезапно Нет изкрещя пронизително до нея, а също и Скудър и Хелън изпъшкаха изненадано. Земята сякаш връхлиташе към планера. За една ужасяваща секунда Черити успя да види как размитите цветни сенки под тях се превърнаха в очертания на разрушени къщи. Тогава Кайл направи остър завой; руините под тях се завъртяха и почти в същия момент Черити усети как нещо със страхотна сила се заби в долната част на планера и го разкъса.