Волфганг Холбайн - Спящата армия

Скудър прехапа гневно устни и Черити му хвърли бърз поглед, за да го накара да мълчи.

— Естествено, вие сте напълно прав — каза тя. — Но, повярвайте ми, нямаме никакъв друг избор, освен да говорим с Джайл. Колко от войниците ви са в това състояние? Две хиляди? Три хиляди? Кремер мълчеше, но изразът на лицето му й подсказваше, че преценката й е повече от скромна.

— Те ще умрат, ако не предприемете нещо — продължи Черити. — Желаете ли това?

— Не — отговори Кремер. — Естествено, че не го искам. Но аз отговарям и за още осем хиляди здрави мъже тук долу. Да не би да искате да заложа на карта и техния живот заради някакво необосновано предчувствие?

— Нямате друг избор — каза Скудър, като се наведе войнствено напред, подпря се с юмруци върху бюрото на Кремер и погледна от упор генерал-майора. — Ще отидем независимо дали това ви се нрави или не.

— Не! — каза Кремер. — Категорично не!

Той посочи с глава към Хартман.

— Арестувайте ги, лейтенант!

Хартман трепна от изненада, а после направи крачка към Скудър и спря, когато индианецът се обърна към него и вдигна юмруци.

— Моля ви, мистър Скудър — каза Кремер. — Знам, че превъзхождате физически лейтенант Хартман. Но трябва също да знаете, че няма да излезете оттук, докато аз не го поискам.

— Ах, така ли? — попита шеговито Скудър.

— И е безсмислено да се втурвате към мен и да ме вземате за заложник — продължи Кремер с блага усмивка. — Повярвайте ми, предвидили сме и тази възможност и сме взели необходимите предпазни мерки.

Скудър изглеждаше така, сякаш иска да провери какво се крие зад твърдението на Кремер, но Черити го възпря с ръка. Генерал-майорът не бе от хората, които блъфират.

Вратата зад тях се отвори внезапно и в стаята влязоха двама въоръжени войници. Кремер посочи с ръка Черити, Нет и Скудър.

— Заведете гостите ни в квартирата им. Те са под арест. Отнасяйте се с тях с нужното уважение, но не бива да напускат стаите си.

Черити погледна слисано Кремер.

— Надявам се, че няма да съжалявате за решението си, Кремер.

— Аз също — отговори Кремер.

Когато Черити се надигна, навсякъде из станцията започнаха да вият алармени сирени. Кремер замръзна на мястото си и погледна ужасено мониторната стена зад гърба си. Върху екраните не се забелязваше нищо особено, но в същия момент телефонът иззвъня.

Кремер вдигна слушалката, заслуша се за момент и внезапно пребледня. Движението, с което след секунди окачи отново слушалката, бе неестествено спокойно.

— Какво става? — попита Черити.

— Нещо, което ще убеди дори и вас, че сме в опасност — отговори Кремер с леко треперещ глас. — Изгубили сме връзка с всичките си външни станции.

Тишината бе необичайна. Никога преди не бе идвал на това място, но това не бе първото гнездо, което виждаше. Беше проучил внимателно докладите за събитията през последните четиридесет и осем часа. Предполагаше, че площадът и катедралата щяха да гъмжат от джеърди и мравки слуги. Бе очаквал да чуе свиркането и писукането на хилядите насекоми и да види агресивната нервност на едно гнездо, чиято царица умираше.

Но вместо това го посрещна зловеща тишина.

Огромният площад пред катедралата бе напълно опустошен. В безбройните кратери, причинени от експлозиите, лежаха мъртви джеърди и труповете на мравки воини. Катедралата също бе пострадала.

Част от покрива й се бе срутил. Но колкото и ужасна да бе тази гледка, тегнещата над всичко тишина бе по-ужасна. Никъде не се забелязваше и следа от живот. Дори и лешоядите не бяха пристигнали при труповете.

Стоун погледна тревожно Луцифер. Моронът също беше напрегнат, почти нервен. Погледът на Стоун блуждаеше от безжизнените фигури на джеърдите до тлеещите останки от кораба на катедралата. За момент той изпита страх. Уплахата му бе толкова силна, че ако можеше, би побягнал към самолета си. И едновременно с това Стоун почувства, че не би могъл да избяга от приближаващата опасност.

Той продължи с разтуптяно сърце и спря за малко, преди да изкачи стъпалата към вратата със ситни, костващи му огромни усилия крачки! С влизането си Стоун спря за момент със затворени очи, за да се адаптира към дрезгавата светлина. Когато повдигна отново клепачи, пред него се разкри гледка на пълно опустошение.

Това, което допреди няколко дни бе непокътнато гнездо, раждащо новия народ на планетата, сега бе разрушено и опожарено. По пода лежаха стотици новоизлюпени яйца, а между тях — труповете на дузини джеърди и мравки.