Волфганг Холбайн - Спящата армия

Но царицата бе жива.

Стоун затаи дъх от ужас, когато видя тежките наранявания, които бе понесла. В огромните й, блестящи фасетни очи все още тлееше онзи зловещ огън, който го караше да изтръпва всеки път, когато стоеше лице в лице с гигантското чудовище. И в същия момент царицата вдигна глава и го погледна, сякаш бе чула стъпките му.

Движението й разруши магията, в чиято власт бе попаднал за момент. Той пристъпи отново и едва сега забеляза двете огромни, блестящи бели фигури на мравките, стоящи до обезобразеното тяло на царицата. Гледката го изненада. Той се обърна ядосано към Луцифер.

— Защо не ми каза, че инспекторите са тук?

— Не знаех — отговори Луцифер.

Стоун го изгледа с изпълнен с омраза поглед и поклати гневно глава, когато Луцифер понечи да го последва. Моронът се отдръпна безшумно назад, а Стоун продължи. Обхванат от истерия, губернаторът пристъпи към двамата инспектори и кимна.

Едната от двете мравки въобще не реагира, но другата се обърна и го изгледа със студените си кристални очи.

— Кой ви разреши да дойдете тук?

— Никой — отговори спокойно Стоун. — Но и никой не ми е казвал, че не бива да идвам. Освен това не смятам, че трябва да приемам заповеди от вас.

Инспекторът посочи Луцифер.

— Вашият заместник ви е информирал, че съществува възможност за преждевременен скок. В този случай всичките ви права се отменят, губернатор Стоун.

— Кой го казва? — осведоми се Стоун с престорено небрежен тон.

— Събития, които касаят съдбата на народа ни — отговори инспекторът, — не подлежат на решенията и властта на губернатора на планетата. Трябваше да знаете това.

Стоун вдигна рамене и мина небрежно покрай инспектора.

— Може би съм го забравил.

Той спря на три крачки от царицата и погледна огромното чудовище със смесица от погнуса и учудване. Разбираше малко от медицина, но след всичко, което видя, бе ясно, че тя нямаше да оживее.

— Какво се е случило тук? — попита той.

— Не знаем — обясни инспекторът. — Всичко подсказва предстоящ СКОК. Но това всъщност е невъзможно. Твърде рано е. Полето не би могло да се изчерпи дотолкова. Броят на населението не възлиза дори и на една двадесета част от необходимия лимит.

Внезапно зад гърба на Стоун прозвуча ехиден смях.

— Изглежда, че за разнообразие имате сума ядове, или?

Стоун позна гласа, преди да се обърне и да погледне плешивото джудже с навъсено лице, което се бе появило зад него.

— Ти? — попита изненадано той.

Гурк направи гримаса и започна да се клати.

— Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш отново.

— Къде са останалите?

— Не са тук — отговори троснато Гурк. — И преди да попиташ — не знам къде са.

— И щеше да ми кажеш, ако знаеше? — каза иронично Стоун.

— Разбира се — отвърна Гурк. — Като виждам това, не смятам, че в момента Черити и хората й са най-голямата ти грижа.

Той посочи с глава царицата, която бе започнала да издава тихи, изпълнени с болка стенания.

— Хубава гледка, нали? Погледни я добре. Може би за последен път виждаш такова нещо. Във всеки случай на тази планета. Но не се безпокой — добави злобно Гурк, — сигурен съм, че господарите ти ще ти намерят друга работа. Галактиката гъмжи от планети, които чакат да бъдат завладени и опустошени.

Стоун се извърна ядосано и се обърна към инспектора.

— Къде са другите? — попита заповеднически той. — Къде са всички останали? Защо тук няма никой? Не е възможно да сте унищожили всички при нападението.

— Казах ви вече, губернатор Стоун — отговори инспекторът, — че събития, засягащи съдбата на народа ни, не са в…

— Всичко това ме засяга твърде много! — прекъсна го грубо Стоун. — По дяволите, смятате ли, че ще гледам безучастно как всичко пропада? Къде са те? Къде са джеърдите? Воините? Корабите?

— Изчезнаха — отвърна тъпо инспекторът. — Той има право. Всички изчезнаха. Преди един час. Просто… — щракна с пръсти той — така.

Стоун гледаше враждебно ту джуджето, ту двамата инспектори и след малко каза:

— Криете нещо от мен.

Двамата морони не отговориха, но Гурк отново се изкиска злорадо.

— Искаш ли да знаеш какво?

Стоун се извъртя със светкавична бързина, сграбчи джуджето за яката и го разтръска. Джуджето размаха ръце и започна да рита с крака, но не престана да се киска като лудо. Стоун го пусна отново на земята и направи заповеднически жест с ръка.

Известно време Гурк стоя със скръстени пред гърдите ръце, като се преструваше на обиден, а после въздъхна дълбоко, обърна се и се затътри бавно към царицата. След кратко колебание Стоун го последва. Макар че не я гледаше, той усещаше погледа й, който го следеше. Почувства се още по-зле.