Волфганг Холбайн - Спящата армия

Гурк спря, махна нетърпеливо с ръка и посочи някакво безформено очертание, за което в първия момент Стоун помисли, че е още едно строшено яйце. Но после видя, че е твърде голямо, за да бъде такова. Когато направи още една крачка и се наведе, той видя какво бе всъщност това.

— О, боже! — изстена той.

Зад гърба му прозвуча безумният смях на Гурк.

— Трябваше да му строша черепа! — каза Скудър. — Тогава поне щяхме да знаем защо сме арестувани!

Той ритна ядосано вратата, която се разклати на пантите си.

Секунда по-късно тя се открехна и през тесния процеп към тях се втренчиха две тъмни очи. За момент Скудър ги погледна с ярост, а после скочи напред, сграбчи бедния войник, повдигна го и извика:

— Хуу!

Вратата се затвори бързо и войникът изчезна.

— Остави това, Скудър — каза Черити. — Безсмислено е! Глупостта няма да ни помогне да се измъкнем оттук.

— Не — отвърна Скудър, — но облекчава.

Черити погледна часовника си, може би за тридесети път през изминалия половин час. Воят на алармените сирени бе замлъкнал отдавна, но затова пък й се струваше, че чува приглушен трясък, а през последните десет минути подът под краката им се бе разтресъл осезаемо, сякаш някъде бяха минали огромни машини или нещо бе експлодирало.

— Ако поне знаехме какво става вън! — каза Нет.

Сякаш в отговор на думите й подът потрепери за трети път, но този път вибрацията бе последвана от глух тътен. Скудър застина от ужас и вдигна ръце в безсмислено отбранително движение. Черити също се изправи изплашено.

— Какво…?

Четвърта, още по-близка, експлозия погълна останалите й думи.

Таванът се пропука и върху тях се посипа прах и малки камъни.

Алармените сирени започнаха отново да вият пронизително и монотонно.

— За бога! — изстена Скудър. — Всичко се срива!

Той се обърна със силен крясък и започна да удря с юмруци по вратата.

Черити прикова поглед в тавана. Пукнатината не се разширяваше, но се разклоняваше във всички посоки и над главите им се посипа още повече прах.

— Отворете! — крещеше Скудър. — Отворете! Тук всичко се срутва!

Черити не бе очаквала такова глупаво държание от него, но вратата отново се открехна и войникът погледна вътре. Тогава тя чу шума от счупването на ключалката и вратата се отвори с трясък.

И в същия момент таванът се срути.

Черити видя всичко като през силна лупа: тежащият тонове бетонен таван се превърна в паяжина от цепнатини и пукнатини и полетя надолу. В същия момент Скудър се обърна, сграбчи с две ръце Хелън и Черити и ги блъсна напред. Черити усети как един огромен бетонен отломък се разби на пода зад нея. Тя падна върху Скудър, като вдигна инстинктивно ръце, и се претърколи. Замаяна, се изправи на крака, като кашляше. Очите й сълзяха и в първия момент не можа да различи нищо друго, освен облаци прах и движещи се като в мъгла сенки: Скудър, който с мъка изправяше Нет на крака, и двамата войници, които бяха на пост пред вратата. При отчаяния си скок бяха повалили на земята единия от тях, а другият стоеше на две крачки зад нея и смаяно наблюдаваше ту Скудър и нея, ту срутващото се помещение.

— Какво става? — попита Черити.

Войникът вдигна безпомощно рамене. В следващия момент втора експлозия разтърси целия тунел.

— Не знам — изкрещя войникът. — Нападат ни. Но не знам кой!

— Но аз знам — изрева Черити сред грохота и трясъка. — Заведете ни при Кремер! Бързо!

Младият мъж се поколеба.

— Аз… не ми е разрешено…

— По дяволите! Знам какво означава всичко това! — прекъсна го Черити. — И знам също как можем да го прекратим!

Войникът се обърна нерешително и посочи коридора.

— Добре, елате.

Втурнаха се към асансьора. Но не бяха изминали и половината разстояние, когато прокънтя нова, чудовищна експлозия и почти цялата стена до тях се срути.

Трусът ги отхвърли от пода. Върху главите им се изсипа дъжд от камъни и отломъци и Черити закри главата си с ръце. В продължение на секунди прахът бе толкова плътен, че тя не можа да различи дори и Скудър, който лежеше точно до нея. Той се изкашля мъчително, надигна се бавно и премигна няколко пъти, за да успее да различи нещо сред облаците прах.

От другата страна на разрушената стена се намираше огромна, около десет метра висока, зала, която бе разделена чрез стъклени стени на лабиринт от по-малки правоъгълни помещения. Във всяко от тях имаше по едно легло, върху което лежаха безжизнени мъжки тела. Черити прецени бързо, че броят им е над хиляда. В огромната зала се намираше част от спящата армия на Кремер.