Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Капитан Леърд! — поде със заповеднически тон той. — Може би ще обясните на вашия приятел, че в момента никой не може да напуска станцията.

— С удоволствие — отговори Черити, след като хвърли бърз, успокоителен поглед към разгневения Скудър. — Ако преди това вие ми обясните за какво става дума.

Лицето на Кремер помръкна още повече.

— Не смятам, че моментът е подходящ за шеги, капитан Леърд — отговори хладно той. — Имаме дяволски големи проблеми и вие също носите вина за това. Най-малкото, което мога да очаквам от вас, е поне да ни сътрудничите.

— Разбира се — отвърна Черити с подчертано небрежен тон. — Но сътрудничеството винаги почива на взаимност. В какво се състои вината ни? Не сме ви молили хората ви да ни отмъкнат!

— Цялата проклета страна там вън се е разбунтувала заради вас! — възрази остро Кремер.

— А също и вашата хубава станция — каза Черити.

Кремер пребледня, изгледа я пронизително и се обърна сърдито към Хартман:

— Вие, проклет…

— Той не ми е казал нито дума — прекъсна го спокойно Черити.

Кремер я погледна иронично.

— А откъде знаете тогава какво става тук?

— Човек трябва да е твърде глупав, за да не забележи, че нещо не е наред — отговори дружелюбно Черити. — Какво става тук?

Кремер прехапа долната си устна и каза:

— Имате право. Наистина изживяваме трудни моменти. Това има нещо общо с бомбите, които те хвърлиха.

Черити го изгледа въпросително, при което Кремер нервно прекара ръка през лицето си.

— Експлодираха твърде близо до станцията.

— И? — попита с недоумение Черити.

— Това тук е военно съоръжение, капитан Леърд, още ли не сте го разбрали? — попита остро Кремер. — При нормални обстоятелства имаме тук минимален екипаж, но все пак достатъчен, за да защитава от нападение този огромен комплекс. Деветдесет и девет процента от работата се върши от компютри. А те реагират по точно определен начин на нападение с ядрено оръжие.

Черити го погледна. Тя разбра какво искаше да каже Кремер с тези думи; но трябваше да минат цели десет секунди, за да проумее какво означаваха те. Обхвана я леденостуден, невероятен ужас.

— Това тук е не само станция за живеене, нали? — попита почти беззвучно тя.

Кремер не отговори, но Черити знаеше, че е права.

— Можете да вършите всичко, само и само да се защитите, Кремер! И проклетите ви компютри са предизвикали контраудар!

— По-спокойно! — каза Кремер. — Ние…

— За какво говорите? — намеси се Скудър. Гласът му прозвуча тревожно.

Черити се обърна ядосано към него и посочи обвинително с ръка Кремер.

— За това, че без малко тези идиоти са щели да хвърлят всички ни във въздуха! А може и да го направят!

— Вече казах — прекъсна я остро Кремер, — че спряхме програмата.

— О, колко успокояващо! — каза саркастично Черити. — Задействано ли е вече отброяването на времето до пускане на ракетите в действие?

— Не съм проектирал аз тези съоръжения! — отбраняваше се Кремер.

— Не! — отвърна гневно Черити. — Но сигурно бихте го направили с радост, ако можехте, нали? — Тя махна ядосано с ръка и продължи: — Започвам да се питам как така не хвръкнахме поне сто пъти във въздуха, преди да дойдете вие.

— Казах ви вече два пъти — спряхме програмата! — каза сърдито Кремер. — Не се е случило абсолютно нищо.

— Тогава не разбирам защо се нервирате толкова.

— Ракетите не бяха стартирани — каза Кремер. — Но цялата база е под тревога. Не съм сигурен дали разбирате какво означава това. Тук имаме над десет хиляди войници, елитни войски, които са в състояние на дълбок сън. И те могат да се пробудят всеки момент.

— И какъв е проблемът? — полюбопитства Скудър.

Кремер го погледна така, сякаш се съмняваше в разсъдъка му, но Хартман го изпревари с отговора.

— Нямаме нито място, нито необходимите запаси, за да подслоним толкова много хора тук за повече от няколко дни — каза спокойно той.

— Тогава изключете компютрите си и ги оставете да спят — предложи Скудър.

Хартман поклати тъжно глава.

— Не става — каза той. А сетне се поколеба за момент и погледна Кремер, сякаш трябваше да получи позволение от него, за да продължи да говори. — Вижте, капитан Леърд, тези войници не се намират в камери за сън както вие, аз или мъжете, които служат в радиоподслушвателните станции вън. Знаете колко сложна и скъпа е техниката за летаргичен сън. Би било напълно невъзможно да се доставят достатъчно уреди за толкова много хора. Ние използваме друга техника. Моля, спестете ми обясненията относно нейното функциониране — и аз самият не го знам съвсем точно. Но това е рисковано. Не всички от тях ще се събудят отново. А ние нямаме възможност да ги приведем отново в летаргичен сън.