Волфганг Холбайн - Спящата армия

Един след друг джеърдите отпуснаха уморено ръце. Някои от тях се строполиха безсилни, а други отстъпиха тромаво няколко крачки назад, преди да седнат на пода. Джайл също се отстрани и като слепец започна да търси някаква опора. С един скок Кайл се озова при него и го подкрепи точно в момента, когато той щеше да се строполи на пода. Очакваше инстинктивно да изпита същата ужасна болка, която бе усетил при първото докосване на Джайл. Но този път се случи нещо съвсем по-различно. За момент той бе завладян от чувството, че полита в някаква бездна, някаква бездънна, мрачна шахта, в която изчезват всичките му сили. Тогава погледите им се срещнаха и Джайл прочете ужаса в очите на Кайл. И в същия момент изтощителната сила изчезна.

— Продължавай — каза тихо Кайл.

„Ти знаеш какво означава това?“, питаха безмълвно очите на Джайл.

Кайл му отговори по същия безмълвен начин и ръката на джеърда се впи още по-силно в пръстите му. Той отново усети как от него към Джайл премина поток от невидима, пулсираща сила, как собственото му тяло изгуби част от енергията си, докато чертите на изнемощялото лице на Джайл се изостриха отново.

Кайл престана секунда преди да грохне и Джайл го подкрепи, за да не падне.

— Благодаря ти — каза Джайл. — Ти спаси тялото ми. Иначе то щеше да умре.

Кайл се освободи трудно от него и в продължение на секунда трябваше да мобилизира и последните си енергийни запаси, за да може да се задържи на краката си. Ако не беше му помогнал, Джайл щеше да умре. Не беше необходимо дори да погледне настрани, за да разбере, че никой от останалите джеърди не бе останал жив.

— А сега вървете! — каза Джайл.

Кайл посочи през рамо бялата фигура на инспектора. Броят на войниците около него бе нараснал на около две дузини; те образуваха широка, непреодолима верига между него и изхода. Кайл знаеше, че дори и да успее да проникне в челната й част, вън го чакаха други войници.

— Няма да ни пуснат.

— Вие сте под наша закрила — възрази Джайл. — Ще ви пуснат да си вървите.

— А… Хелън?

— Момичето?

Кайл кимна. Джайл не отговори, но мълчанието му бе достатъчно красноречиво.

— Трябва да вървите — каза повторно Джайл. — Няма да ви сторят нищо, докато царицата е жива. Но ако умре, ще ви убият.

— Ще бъде ли някой от господата така добър и да ми обясни за какво става дума? — намеси се Гурк.

Кайл не му обърна внимание. Погледът му блуждаеше между безизразното лице на Джайл, огромните, постепенно угасващи очи на царицата и студената, бяла фигура на инспектора.

— Но все пак трябва да има някакъв начин да я спасите! — опита се да протестира той.

— Раните й са много тежки — отговори Джайл с безизразен глас, сякаш дори и смъртта не бе в състояние да го изплаши. — Вървете! Докато все още можем да ви предпазим.

Кайл се извърна, объркан и изпълнен с чувство на пълна безпомощност, пристъпи към мравките и отново спря. Погледът му се плъзна върху потрепващото тяло на царицата, върху страшните, смъртоносни изгаряния в задната му част и огромните очи, в които животът тлееше като слаба искрица. И най-сетне той разбра какво всъщност представляваха джеърдите.

Една сбръчкана старческа ръка хвана внезапно пръстите му.

— Ела! — каза тихо Гурк. Гласът му бе необичайно нежен, почти топъл, а саркастичният блясък в очите му бе изчезнал. Състраданието, с което гледаше Кайл, не бе престорено. — Не можем да направим нищо повече за нея.

— Хелън ще умре — измърмори Кайл.

Гурк поклати бавно глава.

— Тя вече е мъртва — каза той. — Знам, че ти е болно, но понякога истината причинява болка.

— Аз… ще й помогна — каза Кайл.

Гурк се засмя болезнено.

— Не можеш, приятелю — каза нежно той. — Знам, че можеш да вършиш много неща, но никога няма да успееш да събудиш мъртвец. И няма да помогнеш на Хелън, дори и самият ти да умреш.

Кайл не се помръдна. Той гледа джуджето почти цяла минута, без да вижда нещо, а после вдигна отново поглед, огледа инспектора и армията от огромни, черни мравки зад него и се обърна съвсем бавно към Джайл и царицата. Огромната мравка вече бе почти неподвижна. От полуотворената й уста се стичаше някаква прозрачна, лепкава течност, а огромната й задница бе престанала да изхвърля яйца.

Кайл срещна погледа на Джайл. В очите на джеърда се четеше неизказан въпрос — никакво подканване, никаква молба, просто само потвърждение, че все още имаше възможност.

— Може би се лъжеш, джудже — каза най-сетне Кайл, като пристъпи бавно към Джайл и заедно с него тръгна към царицата.