Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Да — отговори иронично Хартман. — А даже и истински сапун.

Черити се засмя учудено.

— От месеци не съм виждала кран, който функционира.

— Разбирам изненадата ви — усмихна се Хартман.

Черити се поколеба за момент, но после попита:

— Смятате ли, че има достатъчно време, за да…

— Разбира се — прекъсна я Хартман, който явно усещаше, че въпросът й бе неприятен. — И преди да попитате, ще ви кажа — водата е неограничена — базата е разположена под подземна река.

Черити се отправи към вратата с лека усмивка.

След месеците, през които не бе събличала костюма си, топлата вода й подейства много добре. Черити се наслаждаваше на редуващите се струи гореща и студена вода, изливащи се върху тялото й. Тя остана твърде дълго в душ-кабината, дори и след като бе изразходила сапуна, който беше намерила там. А после някой почука предпазливо върху матираното стъкло.

Тя спря водата, прекара ръце по лицето си и позна неясните очертания на фигурата зад вратата.

— Готова ли си?

— Не — отговори весело Черити. — Ела след една седмица.

Скудър се раздвижи неспокойно от другата страна на стъклото.

— Този смешен генерал чака вече сума време.

— Тогава може да почака още десет минути — отвърна Черити. Тя отвори малко вратата и протегна ръка. — Някъде там вън трябва да има хавлия. Ще бъдеш ли така добър да ми я донесеш?

Скудър тършува сума време шумно из стаята, а после пъхна в ръката й пухкава кърпа и изчезна от вратата. Черити се подсуши грижливо, търка дълго косата си, а после се уви в хавлията и излезе от кабината.

Известно време Скудър я наблюдава проницателно, а после се обърна смутено.

— Не се дръж като дете — каза Черити. — По-добре виж дали можеш да ми намериш чисти дрехи за обличане. — Тя ритна с крак костюма си, който лежеше смачкан на пода. — Това нещо вони, сякаш цяло стадо кози е зимувало в него.

Докато Скудър бързо и безуспешно ровеше из двата стенни гардероба де вратата, а после напусна стаята, тя започна да изпразва джобовете на униформата си и да маха широкия колан за инструменти. Индианецът се върна след известно време, като под лявата си мишница бе стиснал чиста униформа, а под дясната — две пушки.

— Смяташ ли, че ще са ни необходими? — попита го Черити, сочейки оръжието, докато поемаше дрехите.

Скудър сви рамене и облегна пушките на стената до вратата.

— Не знам — измърмори той. — Просто се чувствам сигурен така.

— Изглежда, че не се чувстваш особено добре, или?

— Никога не ми е било приятно да бъда арестуван — отговори той, като махна с ръка.

— Кремер ме увери, че можем да правим всичко, което поискаме.

Скудър хвърли ироничен поглед към Черити.

— Цялото това съоръжение е просто един огромен затвор. Чувствам се като жив погребан.

Тя разбра много добре какво има предвид той. Въпреки неприятните обстоятелства около пристигането й, за нея престоят в тази станция бе нещо като завръщане у дома; но за Скудър всичко това трябва да беше ново и ужасяващо.

— Не смятам, че ще останем дълго тук — каза тя, като сви рамене.

— А Хелън и джуджето? — попита внезапно Скудър. — Вярваш ли, че още са живи?

Черити се замисли за момент, преди да кимне с глава.

— Да, вярвам, че съвсем скоро ще ги видим отново.

Тя направи крачка към вратата и спря.

— Но ти не попита за Кайл.

— На него не може да му се случи нищо. Той все пак е свръхчовек.

— Не го харесваш особено много, нали?

— Не — отговори Скудър. — Защо трябва да го харесвам?

— Естествено — отвърна Черити. — Но обратното би било по-добре. Винаги…

— Никой от нас не знае какво мисли той — прекъсна я Скудър. — Това, че досега ни помагаше, може да е само трик.

— Глупости! — възрази Черити.

— Може би все още не е намерил това, което търси.

Черити понечи да възрази отново, но вместо това изгледа мълчаливо Скудър и после попита:

— Какво имаш против него? Ревност ли изпитваш?

— Има ли причина за това?

— Не — отговори Черити, обърна се и напусна стаята.

Кремер, Хартман и Нет чакаха вън в коридора и си говореха тихо.

Когато я видя, Хартман я изгледа учудено и кимна одобрително.

— Униформата ви стои добре, капитан Леърд — каза той.

— Въпреки това не се явявам доброволно при вас — отговори с усмивка Черити и посочи с ръка изхода.

— Тръгваме ли?

— Толкова бързо?

— Трябва да обсъдим много неща — каза Черити.

— Например, какво ще предприемем относно Кайл, Гурк и момичето.

— Боя се, че в момента не можем да направим нищо за тях — отговори Кремер. — Както вероятно и сама се досещате, сега там горе вилнее дяволът. Би било твърде рисковано да напускаме тъкмо сега станцията.