Волфганг Холбайн - Спящата армия

С върховни усилия Кайл откъсна поглед от очите й и отстъпи крачка назад. Във вътрешността на разрушената катедрала имаше безброй джеърди и мравки, малко по-нататък той съгледа бляскавата, бяла фигура на инспектора.

Той стоеше неподвижно, но погледът му бе вперен в Кайл, който разбра, че го е познал. Поради някаква неразбираема за него причина той се бе отказал да даде на войниците си заповед да го заловят.

Мегавоинът се обърна бавно и се върна при Гурк, който се бе спрял до вратата и с изкривено от болка лице си бе запушил ушите.

— Къде е Джайл? — попита Кайл.

Гурк спусна ръце и посочи зад себе си. Устните му се движеха, но Кайл не разбра нищо. Всеки звук бе погълнат от крясъците на беснеещата царица. Когато проследи жеста на джуджето, той позна Джайл измежду развълнуваните джеърди.

Докато Кайл си пробиваше път към джеърда между безпорядъка в катедралата, непрестанно усещаше пронизващия поглед на инспектора, който следеше всяко негово движение. Най-сетне той стигна до Джайл и го дръпна грубо за рамото.

— Къде е Хелън? — попита властно той. — Какво направихте с нея?

Джеърдът вдигна ръка и с учудваща сила отблъсна ръката на Кайл.

— Не сега — каза той.

Той понечи да му обърне гръб, но Кайл го сграбчи толкова силно за рамото, че всеки друг на негово място би извикал от болка. Но по лицето на Джайл не трепна нито един мускул.

— Веднага ще ми…

Джайл го докосна почти нежно по рамото. По тялото на Кайл премина страхотна болка, която го накара да отстъпи с вик назад. Той се строполи безпомощно на пода и известно време отчаяно се опитваше отчайващо да пропъди тъмния воал, танцуващ пред очите му и замъгляващ съзнанието му. Когато вдигна глава, фигурата на Джайл започна да се размива пред очите му.

— Ще направим за момичето това, което трябва да се направи — каза спокойно Джайл. — Но не сега. Царицата умира.

— Знам — изстена Кайл. — Но какво общо има това с…

— Ако тя умре, ще умрем и ние — отговори Джайл.

Кайл го погледна объркано.

— А също и момичето — добави Джайл.

След като джеърдът се обърна и тръгна със спокойни крачки към събратята си, Кайл се надигна с клатушкане. Главата му бучеше и той имаше чувството, че коленете му няма да могат да издържат тежестта на тялото.

— Какво става? — попита възбудено Гурк, като гледаше ту Кайл, ту джеърдите.

— Нямам представа — измърмори Кайл. Беше му трудно дори и да говори. Чувстваше се парализиран не от болката, а от чувството за слабост. Джеърдът сякаш бе изсмукал силите му.

— Какво става с теб? — повтори въпроса си Гурк. Като не получи и този път отговор, той сви глава в раменете си и се втренчи замислено в Кайл: — Очевидно не си толкова неуязвим, за колкото те смятах.

— Възможно е — отвърна кратко Кайл.

Той потърси отново погледа на инспектора. Огромната бяла мравка се бе приближила и все още го гледаше изпитателно. Измежду множеството работнички, търсещи оцелели след нападението яйца в разрушения кораб на катедралата, Кайл забеляза и цяла дузина войници. Повечето от тях бяха въоръжени с лазерни пушки, но някои носеха и малки, недодялани пистолети, същите като тоя, който Кайл бе отмъкнал в Париж. Един-единствен изстрел от това оръжие би умъртвил и него самия.

— Изглежда, тук започва да мирише на изгоряло — каза до него Гурк, който също бе забелязал войниците, и добави саркастично. — Ще се предаваме ли, или ще умрем с развети знамена?

Кайл не отговори. Изпитваше ясното чувство, че всичко, което става сега, отдавна вече не зависи от тях. Това, че войниците още не бяха го нападнали, се дължеше вероятно само на опасната му близост с царицата. Само един погрешен изстрел би могъл да погуби чудовището.

Кайл потърси колебливо с очи Джайл. Джеърдът и дузина негови събратя се приближаваха предпазливо към беснеещата царица. За разлика от преди, мравките им разрешиха да пристъпят по-близо до нея. Със смесица от объркване и учудване Кайл наблюдаваше как джеърдите образуваха полукръг около главата на гигантското насекомо. Ръцете им извършваха бавни заклинателни движения и Кайл сякаш чу някакво монотонно бръмчене.

— Какво правят тези там? — прошепна Гурк.

Кайл не обърна внимание на джуджето. Самият той бе твърде объркан от действията на джеърдите, но смяташе, че знае какво правят те. Изминаха десетина минути, през които Кайл и всички останали стояха безмълвно, описваха с ръце странни знаци из въздуха и издаваха това мелодично бръмчене. Постепенно царицата се успокои, но гигантското й тяло все още потръпваше от болка, а погледът на огромните й очи бе станал по-мътен.