Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Значи искате да останете тук и през следващите петдесет години в очакване да видите какво ще се случи?

— Ако е необходимо и още петстотин — отговори невъзмутимо Кремер. — Макар че няма да бъда аз този, който ще седи тук.

— Така е — отвърна заядливо Черити. — Вероятно това ще бъде двуметров паяк или интелигентен огромен скорпион.

Кремер понечи да я прекъсне, но тя махна ядосано с ръка.

— Разбирам ви. Но, вижте, аз бях там, вън. Със собствените си очи видях какво правят те с тази планета. И съм сигурна, че няма да се задоволят само с това да я завладеят. Те ще я променят. Вече са започнали.

— Знам — каза тихо Кремер. — Смятате, че съм сляп ли? Но какво мога да направя? Имам дузина хеликоптери и танкове, и още две или три други изненади, за които вашият приятел Стоун вероятно не държи сметка. Но това е твърде малко, за да се освободи цяла планета, не смятате ли?

— Дори и да имахте сто пъти по толкова оръжие, пак щеше да е малко — отговори Черити. — Когато ни нападнаха, и тогава всички армии на света не успяха да се справят с тях.

— Знам — каза Кремер. — Бях там.

Черити го изгледа с любопитство, но си спомни отново какво бе разказал Хартман. И преди да успее да зададе някакъв въпрос, старомодният телефон на бюрото на Кремер изписука. Генералът вдигна слушалката, слуша мълчаливо известно време и я окачи отново, без да промълви дума.

— Приятелят ви се е събудил — каза той. — Смятам, че иска да ви види.

Черити стана.

— Доколкото познавам Скудър, в момента той иска да унищожи половината ви база — предположи тя.

В очите на Кремер проблеснаха иронични пламъчета.

— Да предположим, че се опита — каза той. — Но може би ще е по-добре да отидете и да говорите с него. — Той посочи с ръка бюрото си и продължи: — Аз имам да уредя тук още няколко дреболии, както вероятно сама се досещате. Но после съм изцяло на ваше разположение. Дотогава за вас ще се погрижи лейтенант Хартман.

Придружена от Хартман, Черити напусна малката барака. Главната квартира на Кремер беше една от най-малките сгради в подземния град. Повечето от останалите представляваха големи помещения без прозорци, между които бяха скрити ниски, отлети от бетон куполи, някои от които бяха толкова малки, че биха могли всъщност да бъдат само подстъпи към други, по-ниско разположени нива на бункера крепост.

Скудър и Нет бяха настанени в триетажна сграда, отдалечена на стотина крачки. Черити чу гласа на индианеца още като влезе в коридора, в чийто край се намираше стаята му. Очевидно сградата служеше за болница, но в момента вероятно нямаше никакви пациенти; почти всички врати бяха отворени и през тях Черити видя малки, но уютно обзаведени стаи с две или три легла.

Пред вратата, зад която проникваше сърдитият глас на Скудър, стояха на пост двама войници. Когато познаха Хартман, те отстъпиха чинно крачка настрани и лейтенантът отвори вратата. Скудър бе завързан към леглото. Той ги изгледа ядосано и изразът в очите му се превърна в истинска ярост, когато позна Хартман, който предпазливо влезе в стаята след Черити.

— Хартман! — каза грубо той. — На какво прилича това? Така ли се отнасяте със съюзниците си?

— Не.

Хартман се обърна ядосано към двамата войници в коридора и ги извика вътре.

— Кой ви даде заповед да завържете този мъж? — попита гневно той.

— Никой, господин лейтенант — отговори със запъване единият от тях. — Ние само помислихме… той… изглеждаше опасен и ние…

— Не трябва да мислите — каза Хартман саркастично. — Правете само това, което ви се заповядва. А сега го развържете! Веднага!

Единият от войниците се разбърза да изпълни заповедта, като се стараеше да не се приближава до Скудър.

— Съжалявам — каза Хартман, след като войникът отстъпи назад. — Моля за извинение от името на тези идиоти. Вие сте наш гост, а не наш пленник.

С мрачно лице Скудър се повдигна на лакти, изгледа последователно Хартман, Черити и двамата войници и стана.

— Ако е така — каза той, — заведете ме при вашия комендант. Трябва да, му кажа няколко думи.

— Генерал-майор Кремер ще бъде тук след няколко минути — каза Хартман. — Вече обясних на капитан Леърд. Повярвайте ми, ужасно съжалявам за случилото се.

— Да — изръмжа Скудър, — личи си.

Преди Хартман да успее да възрази, Черити застана между двамата мъже и попита:

— Къде е Нет?

— Тук — изръмжа повторно Скудър и посочи вратата. — Къпе се.

— Къпе се? — повтори Черити и погледна изненадано Хартман. — Тук имате душ и топла вода?