Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Елате! — изкрещя Хартман. — Трябва да се махаме!

Леман понечи да я блъсне отново в гърба, но с бързо завъртане тя успя да избегне удара с цевта на пушката му, сграбчи го за ръката и го тласна силно. Войникът политна, падна безпомощно на колене и напълно изгуби равновесие, когато Черити му нанесе точен удар. Тя се извъртя светкавично бързо и се опита да открие останалите сред царящия наоколо хаос. Нет бе коленичила до изпадналия в безсъзнание Скудър и се опитваше напразно да го обърне по гръб, за да не се задуши, защото лицето му лежеше в една тинеста локва.

Към тях тичаше Кайл, но когато вече се бе приближил на няколко крачки, Леман се изправи изведнъж, насочи пушката си към него и стреля. Ярка лазерна светкавица улучи мегавоина в рамото, завъртя го и го повали безпомощен на земята.

Черити се обърна с пронизителен вик, за да се втурне към Кайл, но Хартман пристъпи зад нея и я удари силно във врата. Тя се строполи в безсъзнание.

Трябва да е била кратко време в безсъзнание, защото, като се събуди, лежеше не върху твърд нар в някаква подземна бетонна килия, а върху твърдия, люлеещ се под на хеликоптер, който с виещи турбини летеше над покривите на разрушения град. В гърба си усещаше пулсираща болка. Тя отвори мъчително очи. Лежеше между две нетапицирани метални седалки в задната част на хеликоптера. И тогава видя дулото на шоково оръжие, насочено към лицето й. На половин метър зад него седеше Леман, който си играеше нервно със спусъка му и я гледаше с присвити очи.

— Не се безпокойте — прозвуча внезапно гласът на Хартман. — Ако сте разумна, няма да ви се случи нищо лошо.

Черити се надигна несигурно върху люлеещия се под на хеликоптера.

Без да обръща внимание на оръжието в ръцете на Леман, който наблюдаваше недоверчиво всяко нейно движение, тя се обърна и се наведе над лежащия върху една седалка Скудър. До него, със завързани ръце и крака, седеше Нет и гледаше с изпълнени с омраза очи ту Хартман, ту двамата войници.

След като се убеди, че Скудър не е тежко ранен, Черити се отпусна върху седалката и погледна през прозореца. Хеликоптерът летеше толкова ниско над разрушения град, че сякаш по чудо не се бе сблъскал с нещо.

Тя отмести поглед и се обърна отново към Хартман.

— Това е било планирано още отначало, нали? — запита Черити.

— Не — отвърна Хартман. — Не беше планирано така.

— Може би не сте смятали да оставите живи някои от тях?

Хартман въздъхна.

— Разбирам огорчението ви, капитан Леърд — каза той. — Но ви се заклевам, че не бе запланувано.

— Разбирам — измърмори Черити. — Неприятен нещастен случай, нали?

— Търсим това гнездо от десет години — отговори сериозно Хартман. — Знаехме, че трябва да е някъде точно под носа ни. Но не знаехме къде точно. И когато приятелите ви ни заведоха, тогава…

— Тогава си помислихте, че това е добра възможност за шпионаж — прекъсна го гневно Черити.

— Ако искате, наричайте го така.

— Тези хеликоптери са били през цялото време близо до нас — продължи Черити. — Права ли съм?

— Да.

— Това беше убийство, Хартман — каза горчиво Черити. — Тези хора не ни сториха нищо. Напротив, спасиха живота на един от хората ви.

— Не съм го искал! — отбраняваше се Хартман, като внезапно започна да крещи. — Но когато видях планера, си помислих, че е дошъл заради нас. А след това бе твърде късно.

Черити понечи да възрази, но внезапно разбра, че Хартман говори истината. Вероятно се бе изплашил и бе изгубил контрол над събитията.

— Съжалявам за момичето и джуджето — каза тихо Хартман. — Надявам се, че още са живи.

— Аз също — каза строго Черити. — Но ако не са, аз лично ще ви потърся сметка за това, обещавам ви.

— Лейтенант? — прозвуча гласът на пилота от кабината.

— Да? — обърна глава Хартман.

— Контакт! — каза пилотът. — Два, а може би и три планера. Двадесет километра пред нас.

Хартман стана, направи крачка напред и отново се обърна към Черити.

— Бихте ли ме придружили? — попита той и добави с мимолетна усмивка: — Като бивш космонавт би трябвало да се интересувате от машината.

Черити усети, че думите на Хартман не бяха нищо друго, освен несръчен опит за намаляване на напрежението между тях. Тя стана безмълвно и последва лейтенанта. Вътрешността на хеликоптера я изненада. Бе по-голяма, отколкото можеше да се предполага от външния му вид, а пилотската кабина напомняше повече на пътнически, отколкото на боен самолет. Командните пултове на пилота и радиста бяха скрити зад тежки, напълно непрозрачни визьори и въпреки множеството уреди и малки екрани с течни кристали върху командния пулт, тя не можа да открие никъде кормило.