Волфганг Холбайн - Спящата армия

Черити повдигна ужасена поглед и видя трите хеликоптера, кръжащи над главите им. Те бяха тънки, на зелени и кафяви петна, а корпусите им имаха форма на стоманени акули. Кръжаха над поляната с невероятно бързи движения и изстрелваха ярки, огнени езици.

— Хартман! — изкрещя тя. — Какво означава това?!

Но Хартман не отговори. Черити се обърна и видя, че заедно с двамата си войници той бе избягал на поляната, макар че трите хеликоптера стреляха ожесточено напосоки и те бяха изложили живота си на опасност.

— Този идиот! — извика Скудър. — Всичко е било планирано! Той ни е подвел!

Една граната се разби в непосредствена близост до скривалището им. Черити се наведе бързо и закри главата си с ръце, когато дъжд от изгоряло дърво и пръст се изсипа върху нея. А после се обърна и се втурна към Хартман с вдигнати нагоре ръце, като махаше енергично към него. Навсякъде около нея трещяха залпове на автоматични оръдия и проблясваха ярки лазерни светкавици. Тя се молеше пилотите на хеликоптерите да разпознаят синята й униформа на Космическите сили.

— Хартман! — изкрещя тя толкова силно, колкото можа. — Престанете! Трябва да престанете! Безсмислено е!

Лейтенантът беше достигнал до средата на поляната и бе спрял.

Черити забеляза, че в ръката си държеше малък уред, в който говореше бързо, и изведнъж си спомни, че бе скрил нещо, когато бе отишла в храсталака при него. И сега знаеше какво бе то. Беше се приближила на около двайсет крачки от Хартман, когато цял залп от яркочервени лазерни светкавици се изсипа на земята пред нея и я превърна в море от вряща, нажежена до червено лава. С отчаяно движение тя се хвърли настрана. През десния крак и рамото й премина остра болка и известно време тя лежа зашеметена, като едва имаше сили да се обърне, за да погледне Хартман.

Два от трите хеликоптера все още преследваха джеърдите и малкото оцелели мравки, а третият се приближаваше към катедралата. Черити изкрещя от ужас, когато разбра какво смята да прави пилотът.

Виещите витла на хеликоптера се приближиха към вратата на катедралата. За секунда той остана да виси неподвижно във въздуха, а после под едно от витлата проблесна ярка светлина. Докато пилотът светкавично отклоняваше машината настрани, чудовищна експлозия разтърси вътрешността на катедралата. Всички прозорци се натрошиха, огромните врати бяха откъснати от пантите и парче от полуразрушения покрив падна с трясък надолу.

Гледката изпълни Черити с такава ярост, че тя забрави зашеметението си и скочи, за да изтича при Хартман.

— Не! — крещеше тя, макар и да знаеше, че вече е твърде късно. — Не! Хелън и Гурк са още вътре!

При звука на гласа й Хартман се обърна и я изгледа със студен поглед. Той престана да говори в радиотелефона си и вместо това направи заповеднически жест с лявата ръка. Леман вдигна пушката си и се прицели в нея, но Черити продължи да тича към него. С няколко крачки тя се озова при Хартман, сграбчи го за раменете и го разтърси така силно, че от изненада той изпусна радиотелефона и отстъпи крачка назад.

— Луд ли сте? — изкрещя тя.

Хартман напразно се опитваше да се освободи от нея. Черити продължи да го дърпа все по-силно, докато най-сетне Леман дойде зад нея и я отскубна насила от него.

Междувременно двата хеликоптера продължаваха да преследват джеърдите. Върху поляната горяха безброй огньове, а между тях лежаха безброй безжизнени тела. Много джеърди все още се опитваха да избягат от виещите стоманени чудовища, кръжащи над поляната.

Изведнъж някакъв тежък предмет процепи въздуха и се заби в земята на около метър от Хартман. Единият от хеликоптерите се заклати и прелетя безпомощно двадесет-тридесет метра във въздуха, преди пилотът да успее отново да овладее машината. От лявата страна на корпуса му хвърчаха искри.

— Престанете най-после! — изкрещя Хартман. — Трябва да се махаме оттук, преди да убият всички ни!

Отговорът на Черити бе погълнат от шума на третия хеликоптер, който се приземи на по-малко от десет крачки от тях.

Хартман се наведе, обърна се с гръб към силното въздушно течение и закри глава с лявата си ръка, като се опитваше да я хване с дясната.

Черити се отскубна, но Леман, който все още стоеше зад нея, я удари и тя политна към Хартман и хеликоптера. С крайчеца на окото си видя как Скудър се обърна заплашително към войника, но не успя да осъществи намеренията си докрай, защото в същия момент Фелс вдигна шоковото си оръжие и го повали с точен изстрел.