Волфганг Холбайн - Спящата армия

Планерът бе кацнал на около двадесет метра от скривалището им. В долната част на корпуса му се отвори люк и от него се подаде лъскава метална стълба. Цяла делегация дългокраки мравки излязоха от планера и се отправиха към катедралата.

— Не стреляйте! — прошепна Хартман. — Ще откриете огън само по моя заповед!

Думите му очевидно се отнасяха за Леман и Фелс, но Черити вдигна рязко ръка и леко натисна надолу оръжието в ръцете на Хартман.

— Луд ли сте? — прошепна изплашено тя.

С категорично движение Хартман вдигна отново пушката си и я стрелна с поглед.

— Защо? — изсъска той. — Защото предпочитам да се защитавам, отколкото да се оставя да ме убият!

Черити посочи сърдито приземилия се планер.

— Сляп ли сте, или просто сте глупав?! — възрази тя. — Не са дошли заради нас, не разбирате ли?

Гневните искри в очите на Хартман не изчезнаха, но той замълча и вниманието му се насочи отново към планера.

Действително мравките не дадоха признаци, че ще се приближат към скривалището им, а влязоха в катедралата. От планера слязоха още две насекомоподобни създания, но застанаха до него.

Джеърдите въобще не обръщаха внимание на планера. Някои от тях станаха от местата си, за да се отдръпнат от пътя му, а други все още се занимаваха с това, което вършеха преди пристигането му. Но никой от тях не си направи труда дори да го погледне.

— Вашият добър приятел ни е предал! — процеди през зъби Хартман. — Ще видите. Най-късно след пет минути ще се върнат. Но ще платят твърде скъпо за кожата ми.

Черити се отказа да му отговори. Бе почти сигурна, че Хартман се лъже.

— Къде са приятелите ви? — попита внезапно той и погледна Черити.

А после се огледа изплашено, сякаш едва сега забеляза, че Нет, Хелън и Абн Ел Гурк не бяха с нея, когато излезе от катедралата.

— Останаха вътре — отговори Черити. — Хелън и Гурк искаха да се погрижат за вашия човек, а Нет…

Тя млъкна изплашено. „Нет със сигурност е чула шума от приземяващия се планер, помисли си Черити с ужас. И ако направеше грешката да излезе и види какво става, мравките щяха да я забележат и тогава с нас ще е свършено.“

И сякаш тази нейна мисъл беше паролата, която Нет бе чакала, за да се появи на входа на катедралата.

Сърцето на Черити започна да бие до пръсване, когато видя, че мравките бяха достигнали най-горното стъпало на стълбището. Нет също замръзна от ужас. Тя отстъпи с рязко движение, измъкна оръжието си и замръзна от учудване, като видя, че мравките минаха на една ръка разстояние покрай нея, без да я докоснат!

Несъмнено воините на насекомите бяха забелязали Нет, защото с петнистия си маскировъчен костюм и тежката лазерна пушка на рамо тя се набиваше в очи измежду окъсаните джеърди толкова ясно, колкото бе възможно. Но те сякаш изобщо не се интересуваха от нея. Нито едно от огромните насекоми дори и не обърна глава, за да я погледне.

— Какво… става там? — прошепна недоверчиво Хартман.

„Исках, знаех го“, мислеше си Черити.

Тя отговори с висок, но треперещ глас:

— Казах ви, Хартман, че не са дошли тук заради нас.

— Но за какво тогава? — измърмори Хартман.

Някакъв шум наблизо накара Черити да вдигне глава. На лакти и колене Кайл пълзеше към тях между храстите. По лицето му се плъзна сянка на ужас, когато видя пушката в ръцете на Хартман, но Черити бързо и успокоително поклати глава.

— Махнете оръжията! — прошепна той. — Те са тук заради царицата, не заради нас.

Хартман го погледна изпитателно, но не сне пушката си.

— Защо?

Кайл посочи с ръка катедралата.

— Искат да отидат до гнездото. Вероятно дори не знаят, че сме тук. Но ако направим и най-малката грешка, много бързо ще разберат.

— Нет е там — каза Черити, преди Хартман да успее да възрази. — Можеш ли да я доведеш, без да забележат?

Кайл кимна. Надигна се тихо, разтвори клоните пред скривалището им и се изправи.

— Какво сте намислили? — попита Хартман.

Кайл не отговори, а само се огледа на всички страни и тръгна бавно към приземилия се планер. Някаква призрачна промяна се извърши с него: косата му стана по-светла, изгуби лъскавия си чер цвят и придоби някакъв сивкав, мръсен оттенък.

Едновременно с това тя сякаш стана по-дълга. По черния му костюм премина някаква тръпка. Материята се сви, стана по-светла и пореста и внезапно прилепналата по тялото му черна униформа се превърна в някакви дрипи, които не се различаваха по нищо от тези на джеърдите. Измени се и походката му. Той започна да се движи тромаво и трудно.