Волфганг Холбайн - Спящата армия

При тази гледка очите на Хартман едва не изскочиха от орбитите.

— О, боже! — прошепна той. — Как… как го прави?

— Ще ви обясня по-късно — отговори уклончиво Черити. — А сега ви моля да мълчите. Той ще се опита да предупреди Нет и да я доведе тук.

— Но това… това е невъзможно — пелтечеше Хартман, който, изглежда, не бе чул думите й. — Това е магьосничество!

— Не съвсем — каза Черити.

Напрегната и с туптящо сърце, тя видя как Кайл се приближи до летящия диск и премина на около пет метра покрай него. Погледът на едната от двете мравки, застанали до планера, го проследи, но облеклото на Кайл заблуди и тях. Необезпокояван, той прекоси големия площад, изкачи се по стълбището на катедралата и се приближи до Нет. Черити не успя да види дали той й говори, или й даде по друг начин да разбере какво иска от нея, но след известно време и двамата се обърнаха и заслизаха по стълбите с бавни и спокойни крачки.

Лейтенант Хартман ги наблюдаваше смаяно.

— Когато всичко това свърши, смятам, че ми дължите доста обяснения, капитан Леърд — каза той.

— Да — отговори хладно Черити. — Когато всичко свърши.

Без да обръща повече внимание на сърдитите погледи на Хартман, тя наблюдаваше напрегнато как Кайл и Нет се приближават към скривалището им. Джеърдите не им обърнаха никакво внимание. И този път Кайл и уейстлендърката преминаха край планера на няколко метра разстояние, а двете мравки само им хвърлиха бегъл поглед.

Направиха широка дъга към реката, докато между тях и планера се показаха няколко дървета и мравките не можеха вече да ги виждат директно. Изминаха последните метри приведени и с бързо темпо. Когато пропълзяха на колене до Черити и Скудър, Нет дишаше ускорено, а Кайл — той беше отново предишният Кайл, а не джеърд! — не проявяваше и най-малкия признак на напрежение.

Хартман изгледа мегавоина с разширени от учудване и недоверие очи и се обърна към Нет.

— Къде са останалите?

— При Щерн. В едно помещение под катедралата. Не вярвам, че мравките ще ги видят.

— Какво правят там?

Нет поклати глава.

— Не знам — отговори тя. — Правят нещо… с яйцата. Не можах да разбера какво.

— А вие?! — попита Хартман с нескрито недоверие. — Как така ви пуснаха на свобода?

— Откъде да знам? — отговори раздразнено Нет. — По дяволите, радвам се, че все още съм жива.

— Къде е Джайл? — попита Черити.

Нет посочи с глава кулата.

— При мравките.

— Успя ли да разбереш какво правят?

— Вероятно в момента им обяснява къде да ни намерят — каза Хартман.

— Не смятам, че това ги интересува — каза Нет.

— Защо?

Нет сви рамене.

— Не знам. Но… имам чувството, че не се интересуват особено много от нас. Минаха само на метър от мен. Ако искаха да ме хванат, трябваше само да протегнат ръка.

— Вероятно искат да ни хванат всички заедно — изръмжа Хартман.

— Едва ли — отговори Черити. — Тогава би…

Тя млъкна на средата на думата, защото Кайл вдигна ръка и посочи изненадано планера. Двете мравки, които досега бяха стояли неподвижно на поста си, внезапно се обърнаха и се затичаха с треперещите си крака нагоре по стълбата. Вратата започна да се затваря и внезапно от корпуса на самолета прозвуча остро изсвирване.

— Какво става там? — попита изплашена Черити.

И получи отговор на въпроса си по-бързо, отколкото би желала.

Острото изсвирване на планера се превърна в пронизителен, причиняващ болка в ушите вой. Внезапно и между мравките, които излизаха от катедралата, натоварени с яйца, настъпи трескаво движение. Планерът отскочи с тласък нагоре, а мравките и джеърдите се разбягаха от него във всички посоки.

— Залегнете! — изрева Хартман.

Едновременно с това той се хвърли по очи напред и покри главата си с ръце. Някъде зад тях нещо проблесна и Черити видя тънка следа от кървавочервена светлина, разкъсваща сякаш небето. Кайл се втурна към Нет с разперени ръце и двамата се строполиха на земята. В същия момент нещо уцели планера, завъртя го и експлодира. Самолетът се преобърна, но като по чудо отново пое курса си и с пронизително виещи мотори се опита да набере височина. За секунда изглеждаше, че пилотът ще успее да овладее отново планера, но последва втора експлозия и самолетът връхлетя върху катедралата.

Заслепена, Черити затвори очи, когато той експлодира. Въпреки това огненото кълбо бе толкова ярко, че тя изстена от болка.

Земята под тях трепереше. Южната стена на катедралата се срути с невероятен трясък и грохот. Черити се обърна, стенейки, притисна с ръка очите си и се изправи, като се подпираше с ръце. Шумът от експлозията още кънтеше в ушите й. Едва след секунда разбра, че грохотът на експлозията още продължаваше. Навсякъде по широкия площад пред тях горяха ярки, бели огнени кълба, от небето се сипеха червени и зелени лазерни светкавици и следи от прах от залповете на автоматичните оръдия изпълваха въздуха. Джеърдите се опитваха безнадеждно да избегнат обстрела, но Черити видя как дузини от тях бяха улучени и падаха на земята. Лазерният огън вилнееше и измежду мравките.