Волфганг Холбайн - Спящата армия

Хартман измъкна от колана си едно малко дистанционно управление и отстрани в корпуса на смятаното погрешно за фолксваген транспортьор превозно средство се отвори врата от бронирана стомана. Зад нея пред погледа им се разкри ярко осветено, почти клинично чисто помещение. Очевидно бунтовниците от Кьолн не можеха да се оплачат от липсата на технически съоръжения.

Те се качиха и Кайл внимателно положи ранения техник върху последните четири седалки. Той не помръдна и за момент Черити помисли, че е мъртъв. Но Кайл отговори на ужасения й поглед с кратко, успокоително кимване. Тя седна на седалката до Хартман и зачака Фелс да седне зад кормилото и да запали мотора. Колата потегли почти безшумно. Стъклата бяха надраскани и покрити с мръсотия, но пред Фелс светеха редица малки монитори, върху които той можеше да наблюдава околността. Не всичките от тях показваха непосредственото им обкръжение. Очевидно колата бе съоръжена с различни навигационни и радарни системи.

Хартман забеляза любопитния й поглед и с явна гордост каза:

— Преустроен бронетранспортьор, капитан Леърд. Нека външният му вид не ви разочарова, Фелс си игра почти две години, докато се получи това.

— А на Скудър щяха да се му необходими само десет минути — каза саркастично Гурк, сочейки смачкания покрив.

Хартман не му обърна внимание, но по лицето на Фелс пробяга мимолетна усмивка.

— Струвало си е — отговори Черити.

Младият мъж зад волна се усмихна малко по-ласкаво, а Хартман продължи:

— Това нещо е напълно екранирано — не може да бъде засечено нито от радар, нито от инфрачервени лъчи, нито чрез който и да е друг от известните навигационни методи.

— Вие го казвате — каза Кайл. — Чрез никой от известните на вас методи.

Хартман отново не обърна внимание на думите му и продължи:

— Ако по случайност не видят, че се движим, биха могли да кацнат с проклетите си планери върху покрива ни, без да забележат, че имат под себе си нещо повече от останките на кола.

Това се стори на Черити леко преувеличено, но тя разбра какво има предвид Хартман. Очевидно той и другарите му не бягаха за първи път от мороните. Те напуснаха подземния гараж и Черити видя, че се бе излъгала — навън бе все още светло, но слънчевата светлина бе помрачена от огромни стълбове прах.

Известно време тя седеше мълчаливо и наблюдаваше екраните пред Фелс, а после стана и се отправи наведена назад към спътниците си, които се бяха разположили удобно върху двете задни седалки на бронетранспортьора. Хелън бе легнала настрани с опънати крака и спеше. Гурк бе седнал до нея като кукла Арлекино и погледът му се рееше в празното пространство, а Нет и Скудър се занимаваха с ранения техник. Той беше все още в безсъзнание, но вече се движеше неспокойно. Ръцете му шареха по пластмасовия калъф на седалката, а устните му шепнеха дрезгаво някакви неразбираеми срички. Челото и шията му бяха покрити с лъскави капки пот.

За момент Черити го огледа загрижено, а после се обърна към Кайл.

— Моля те, погрижи се за Хартман — каза тя с преднамерено висок глас, за да може Хартман да чуе думите й и да има възможност да възрази. Но той не го стори и тя продължи: — Може би ще можеш да направиш поне нещо, за да облекчиш болките му.

— Не е нужно — изръмжа Хартман от предната седалка, но гласът му не прозвуча особено убедително.

След кратко колебание Кайл стана и се отправи към него. Черити забеляза как лицето на Хартман придоби по-сурово изражение, когато Кайл се наведе над него и сръчните му пръсти започнаха да се движат по раменете му.

— Бих искал поне да знам накъде пътуваме — каза Скудър на Черити, която седна до него и затвори очи с въздишка на изтощение.

— Аз също — измърмори тя.

— Започвам да се вкисвам — каза индианецът. — Те се отнасят с нас като с пленници. — Думите му прозвучаха изморено.

Черити вдигна клепачи и погледна първо него, а после и Хартман.

Скудър бе говорил тихо, но погледът на войника й подсказа, че въпреки това той бе разбрал думите му.

— А вероятно сме такива — каза тя след кратко мълчание и сви уморено рамене.

— Да — каза Скудър с лишена от хумор усмивка. — Постепенно придобиваме тренинг да бъдем такива, нали?

Черити затвори отново очи и се облегна назад. Умората я връхлетя като тежка, топла вълна и тя заспа. Събуди се отново, когато колата спря с рязък тласък, който едва не я изхвърли от седалката.

— Какво става? — извика тревожно тя.

Никой от тримата войници не отговори, но Черити видя как Фелс и Хартман се наведоха напрегнато към мониторите и започнаха да наблюдават тревожно изображенията върху тях. Докато тя си проправяше път напред, Фелс натисна няколко шалтера и моторът и вътрешното осветление на колата изгаснаха. Сега единствената светлина идваше от малките монитори пред войниците, а те също изгасваха един след друг, докато накрая остана да работи само един екран.