Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Манна! — каза изумено Скудър.

Хартман му хвърли кос поглед.

— Твърде интересно наименование за това дяволско нещо — изръмжа той.

Мороните изгледаха петте човешки фигури с неподвижните си бляскави очи. След секунди двама от мъжете пристъпиха напред и измъкнаха нещо от дрехите си. Черити не можа да разбере какво бе то, но видя как челюстите на двете мравки започнаха да треперят хищно.

— Те… те ги хранят! — каза изумен Скудър.

Хартман кимна мрачно.

— Няколко от тях все още се шляят около техните бърлоги и те пазят малките зверове, докато пораснат достатъчно, за да изпълзят от дупките си.

— Но защо? — попита объркано Черити.

— Защо не попитате самите тях? — отговори рязко Хартман, като се усмихна накриво. — Сигурен съм, че приятелите ви ще се радват, ако ви видят. Вашите малки любимци никога няма да се откажат от една лека закуска.

— А като контраманевра снабдяват с храна мравките — каза Фелс, който също като началника си гледаше огорчен и ядосан монитора, но успяваше по-добре да обуздае чувствата си. — А те им позволяват да живеят тук.

— И да ни преследват — добави Хартман, като метна с ръка към Фелс. — Карайте по-нататък. Но внимателно!

Фелс запали мотора на бронетранспортьора и го подкара предпазливо. При това бавно каране колата почти не вдигаше шум.

Въпреки това Черити забеляза, че погледът на младия войник все още блуждае нервно по контролните уреди и мониторите.

— Има ли наблизо някакви планери? — попита тя.

— Не — поклати глава Фелс. — Смятам, че успяхме да се измъкнем.

В същата секунда земята под колата се разтресе и профуча като асансьор три-четири метра в дълбочина, преди да се сгромоляса с разрушителен трясък, толкова силен, че изхвърли всички от седалките на пода. Моторът угасна с пронизителен вой.

Осветлението в колата премигна и изгасна, а един остър, метален звук сякаш я разкъса на парчета.

Черити се изправи зашеметена и се огледа в червения отблясък на аварийното осветление, което се бе включило автоматично. Ударът я бе изтласкал между две седалки, но се бе отървала с няколко леки контузии. А както изглеждаше, и другите бяха имали късмет. Никой от тях не беше сериозно ранен.

— Какво беше това? — попита Кайл.

— Клопка — прозвуча напрегнато гласът на Хартман. Той също бе излетял от седалката си.

Кайл му протегна ръка за помощ, но Хартман я отблъсна и с охкане се хвана за ръба на седалката. Дори и при оскъдното аварийно осветление Черити забеляза какъв гняв се чете в очите му.

— Излизайте! — заповяда той. — Бързо! Преди да са пристигнали!

Скудър посегна да отвори вратата, но тя бе блокирала. Кайл пристъпи до него, но и със съвместни усилия не успяха да помръднат дори на сантиметър бронираната врата.

— Няма смисъл — каза грубо Хартман и посочи предното стъкло. — Счупете го!

Черити се поколеба, но Фелс и вторият войник снеха пушките си от раменете и заудряха с прикладите им върху бронираното стъкло.

Трябваше няколко пъти да ударят с всичка сила, преди в извитото стъкло да се появи първата пукнатина, но след това то падна изведнъж навън и се разби шумно в някакво препятствие.

С пъшкане, Фелс се провря през тесния процеп и се изкачи на покрива на колата. А после се наведе и протегна ръка към Черити.

След като се изкачи при него, тя видя защо вратите не можеха да се отворят: очевидно не бяха пропаднали в маза, чийто таван се бе сринал под тежестта на бронетранспортьора, а във вълча яма, построена специално заради тях.

Черити направи място за останалите и сне пушката от рамото си.

Половин метър над главата й бушуваше буря. Тя закри очите си с ръка и се опита да различи нещо в непрогледния мрак, но воят на бурята бе твърде силен, за да може да каже дали движенията, които смяташе, че вижда, са истински или плод на въображението й.

— Предавателят! — изрева Хартман, когато Фелс последен се изкачваше върху покрива. Младият войник се сепна, обърна се нервно и непохватно се върна в колата.

— Предайте местоположението ни! — извика Хартман. — Код 5!

— Какво означава това? — попита Черити.

— Ще продължаваме на запад — извика отново Хартман. — Не можем да останем тук. За секунди ще засекат предавателя и ще пристигнат.

Воят на бурята стана толкова силен, че стана невъзможно да се чуват, когато излизаха от клопката по покрива на колата. Черити закри лицето си с две ръце, но въпреки това имаше чувството, че летящият във въздуха пясък ще смъкне за секунди кожата от лицето й.