Волфганг Холбайн - Спящата армия

Въпреки предупреждението на Кайл всичко се случи напълно изненадващо. На около метър зад Хартман и двамата му придружители от гората изскочи внезапно едно огромно, решаващо Нещо, така бързо и с такава неудържима сила, че лейтенантът и хората му едва успяха да се хвърлят настрани.

Първият плъх бе последван от втори, а после от трети и четвърти.

Животните влачеха със себе си нещо, което Черити не можа да разпознае в първия момент: два от тях бяха сграбчили с нокти някакъв кожен, сивкавочер влажен чувал, в който нещо непрекъснато мърдаше и се тресеше. Плячката им трябва да беше много тежка, защото въпреки огромната си сила плъховете се придвижваха с мъка.

Зад животните се втурнаха повече от дузина обвити в дрипи фигури.

Почти всички бяха въоръжени с боздугани и копия, а някои — с примитивни брадви и къси лъкове с поставени в тях стрели. Бяха така погълнати от преследването на плъховете, че ги забелязаха едва когато застанаха пред тях.

Черити видя как Леман вдигна пушката си и се прицели в един от мъжете; почти едновременно с това остриетата на половин дузина копия и стрели се насочиха към тримата войници.

— Не!

Викът на Кайл накара хората да замръзнат на мястото си. С един скок той се озова между Хартман и варварите, разпери отбранително ръце и извика още веднъж с леко треперещ глас:

— Не! Не стреляйте!

Леман се опита да отстъпи крачка настрани, за да може да стреля свободно, но със светкавично движение Кайл го притисна към земята, така че той се строполи и пушката се изплъзна от ръцете му. Едновременно с това Кайл посочи с другата си ръка първо към Черити, а после към плъховете, които почти бяха стигнали края на гората.

— Спрете ги! Застреляйте ги! Не трябва да се измъкнат!

Черити не изгуби дори и минута да разсъждава върху смисъла на думите му. Тя се извърна, сне лазерната пушка от рамото си и даде два къси изстрела. Скудър също стреля. Улучиха само едно от животните, което се строполи, без да издаде звук. Изглежда, че лазерните светкавици не бяха непознати на плъховете, защото те пуснаха плячката си, разцвърчаха се ужасено и се разбягаха панически.

— Какво означава това? — попита сърдито Хартман. Погледът му шареше между Кайл и мръсните рошави фигури, които с вдигнати оръжия се бяха скупчили в полукръг около него и Кайл. — Какво…

— Затваряйте си устата! — прекъсна го грубо Кайл. — Не искат нищо от нас, не виждате ли?

Дори и в тъмното Черити успя да забележи как Хартман пребледня.

Думите на Кайл не само го ядосаха — той бе объркан. Както Фелс и Леман, който междувременно се бе изправил на крака, той също бе сграбчил пушката си и я бе насочил към варварите, но се колебаеше дали да натисне спусъка.

От дълбините на гората излязоха и други воини. Черити прецени, че са поне петдесет. Дори и с превъзходните си оръжия нямаха голям шанс за борба с тях.

Варварите се приближаваха бавно, с насочени оръжия и жесток израз на лицата. Четири фигури се откъснаха от групата и пристъпиха към Черити и Скудър. Той вдигна лазерната си пушка, но отново я спусна и отстъпи крачка встрани, след като стана ясно, че не той и Черити бяха целта на четиримата воини. Те минаха недоверчиво между тях и се приближаха до пашкулите, които плъховете бяха изпуснали при бягството си. Единият от тях се бе разпукал; от него изтичаше лепкава, безцветна течност и се просмукваше в земята.

— Какво е това? — измърмори Черити.

— Не го докосвай! — каза ужасен Кайл. — Искат само яйцата. Не искат нищо друго от нас.

— Яйца?

Кайл посочи двата трепкащи пашкула. Едва сега Черити разбра какво имаше пред себе си. Това, което плъховете бяха плячкосали, бяха пашкулите, от които се излюпваха малките мравки и които воините по някаква неясна причина защитаваха. Объркана, но и омаяна от разкриващата се пред нея гледка, тя видя как двама от варварите коленичиха до разпукнатия пашкул и внимателно започнаха да разтварят разкъсаната обвивка.

От нея се показа фигурата на малко членестоного. Мравката потрепваше. Крайниците й, още меки и гъвкави, сякаш бяха от гума, плющяха във въздуха и улучиха един от мъжете. Той дори не трепна, а само отклони със сръчно движение хищната уста на младата мравка и се надигна с видимо усилие. Междувременно двамата други воини преглеждаха втория пашкул и въздъхнаха облекчено, след като установиха, че не е увреден.

Най-сетне Черити сне пушката си. Надяваше се, че варварите ще разберат значението на този жест. Тя и спътниците й безмълвно наблюдаваха как четиримата мъже носеха пашкула и младата мравка и изчезнаха зад редиците на другарите си. Но последните не показваха с нищо, че възнамеряват да се оттеглят.