Волфганг Холбайн - Спящата армия

Техникът бе все още жив. Тялото му лежеше превито до две мъртви мравки, но ръцете му се движеха и той се опитваше да вдигне глава. Когато Хартман стигна до него, в горния край на стълбата се появиха още две мравки. Черити и Скудър стреляха едновременно.

И двамата улучиха. Мравките експлодираха и обсипаха Хартман и техника с пламъци и нажежени червени отломъци от хитин. Хартман изрева от болка, но въпреки това коленичи светкавично бързо, грабна ранения техник, повдигна го без видимо усилие и го преметна през рамо.

Войникът на волана най-после разбра какво става и потегли на заден ход срещу Хартман. Докато Черити, Скудър и Кайл обстрелваха непрекъснато стълбата, той се приближи със залитане към колата, положи неподвижното тяло напречно в скутовете на Скудър, Нет и Хелън и седна на мястото си, стенейки.

— Давай! — заповяда той.

Колата потегли отново с тласък. Кайл пъхна оръжието си и се наведе над ранения. Скудър и Черити продължаваха да стрелят.

— Жив ли е? — попита Черити.

Кайл кимна. Върховете на пръстите му се плъзгаха внимателно по изцапаното, кървящо лице на мъжа и опипваха врата и гърба му.

— Да — отвърна той. — Но е тежко ранен. Не съм сигурен дали ще издържи.

Черити забеляза някакво движение в горния край на стълбата, вдигна лазерната си пушка и стреля. Остро изсвирване и приглушеният шум на тежко тяло, паднало върху стоманения под, й подсказаха, че е улучила. Но вече бяха твърде далеч от стълбата, за да може да се цели точно. Въпреки това тя и Скудър дадоха още дузина изстрели, преди да смъкнат оръжия и да се отпуснат в седалките си.

Техникът дишаше тежко. Беше в безсъзнание и сигурно имаше силни болки. Ръката му се бе вкопчила в бедрото на Нет и тя сви устни от болка, но не направи опит да я отстрани. Най-сетне пръстите на Кайл намериха нервния възел на врата му. Той го притисна кратко, но силно и през тялото на ранения премина тръпка. А после затвори очи и започна да диша по-спокойно.

— Поне вече няма болки — каза Кайл. — Но не съм сигурен дали ще се събуди отново. — Той се обърна към Хартман и попита: — Има ли лекар там, където отиваме?

Хартман се поколеба, но после кимна:

— Да. Ако го закараме жив дотам; ще оцелее.

Известно време Кайл гледаше лейтенанта замислено. Лицето и ръцете на Хартман бяха покрити с драскотини и кръв, а лявото рамо на якето му постепенно се оцветяваше в тъмночервено. Той също беше ранен. Кайл понечи да протегне ръка и към него, но Хартман я отблъсна грубо настрани и поклати отрицателно глава.

— Оставете това! — каза той.

Кайл се облегна послушно назад в седалката си и каза:

— Не ви разбирам.

— Така ли? — отвърна Хартман, като му хвърли кос поглед.

— Изглежда, не уважавате хората си — каза Кайл. — Не пропускате случай да ги ругаете и унижавате. А въпреки това без колебание рискувате живота си заради тях.

Хартман сви гневно устни. Погледът, с който измери Кайл, беше изпълнен с презрение.

— По-добре ли ще е, ако ги хваля, а ги оставя да пукнат?

Кайл поклати спокойно глава и каза:

— Нямам предвид това. Аз…

— Ни най-малко не ме интересува какво мислите — прекъсна го грубо Хартман. — По-добре си отваряйте очите. Със сигурност са по петите ни. А тази количка тук съвсем не е състезателна кола.

При тези думи той хвърли към мъжа на волана такъв поглед, сякаш той бе виновен за ниската скорост.

— Къде отиваме? — попита Черити.

— На едно място, където ще бъдем в безопасност — отговори Хартман.

След всичко, което се бе случило, отговорът му ядоса леко Черити.

— Що за глупост? — каза рязко тя. — Вероятно ви доставя удоволствие да играете на криеница, Хартман. Но след известно време ще видим.

Хартман я изгледа с особен поглед.

— Сигурна ли сте? — попита той.

— Не трябва ли да бъда?

— Не знам — продължи да упорства Хартман. — Не мога да преценя.

— А какво тогава?

Този път не получи никакъв отговор.

Галерията беше изпълнена с телата на мъртви воини. Макар че търсачът бе спрял да излъчва телепатични импулси, лесно им се бе удало да открият скривалището на бунтовниците. Но докато се приближаваха към него, бяха напоили всяка педя от земята с кръв в буквалния смисъл на думата.

Стоун бе наблюдавал само последните минути на битката, но това, което видя по пътя си, говореше много; трупът, който бе открил горе в града, беше на плъх, голям колкото едро овчарско куче. Вероятно стотици от тези зверове бяха нападнали войниците му.