Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Какво, по дяволите чакате? — изръмжа Хартман.

Леман се изправи изплашено и удари темето си във вдигнатия капак на мотора. Лицето му се изкриви от болка.

— Не… не може да запали — каза смутено той.

— Тогава го поправете! — изруга Хартман.

— Да, ще се опитам — каза Леман. — Но аз…

— Може би ще мога да помогна — предложи Скудър.

Леман го погледна със смръщено чело.

— Разбирате ли нещо от мотори? — попита той.

Скудър сви рамене.

— Малко.

— Според мене — изръмжа Хартман — не е възможно да бъдете по-несръчен от този идиот.

Той хвърли заплашителен поглед към Леман и му направи знак с ръка да се отстрани.

Скудър се наведе над отворения капак на мотора, без да извади ръце от джобовете си, и след секунда отново се изправи.

— Кабелът на акумулатора е разхлабен — каза той.

Очите на Хартман изпуснаха малки, невидими светкавици, а Леман се сви и се разбърза да затегне разхлабения кабел. После с широки крачки се затича към седалката на шофьора и натисна някакъв бутон. Тунелът се изпълни с приглушения шум и лютивата миризма на дизелов мотор.

— Идиот — измърмори Хартман, завъртя се на място и сви глава в раменете си, за да погледне нагоре по стълбата. — Къде останаха другите кретени?

Черити се въздържа да отговори, обърна се и тръгна към колата, в която вече бяха заели места Нет, Хелън и Фелс. Скудър също се качи, наведе се навън, хвана Гурк и го положи в скута си, тъй като местата не стигаха.

Черити се засмя, като видя, че Гурк смръщи сърдито лице, но не се осмели да протестира, макар че хватката на Скудър бе всичко друго, но не и нежна.

В същия момент зад нея прозвуча пронизителен вик.

Тя се обърна и видя как Хартман с един скок се озова на сигурно място, за да избегне някакво тяло, което падна от шахтата на стълбата.

Секунда по-късно ярък светлинен лъч се насочи към лейтенанта, размина се с него на педя разстояние и експлодира във вид на пламък в стената до тях. В ярката светлина на пламъка Черити забеляза, че фигурата, която едва не бе паднала върху Хартман, бе на един от двамата техници.

— Махайте се! — изрева Хартман.

Едновременно с това той отскочи напред, сграбчи Черити и я притисна грубо към колата. От шахтата излезе втора лазерна светкавица и остави в пода изгоряла, червена следа от лава. Кайл и Хартман също се качиха в колата и тя потегли.

Докато Леман ругаеше и напразно се опитваше да увеличи скоростта, Фелс и Хартман смъкнаха пушките от раменете си и се прицелиха в стълбата. Върху ръждясалите метални стъпала се появи огромно, паякообразно същество. Леман стреля.

И улучи. С пронизително свиркане моронът се наклони настрани и се срина на пода, но веднага се появиха втори и трети и преди двамата войници да могат да стрелят повторно, половин дузина тънки, ярки светкавици проблеснаха в посока към тях. Изстрелите преминаха плътно до колата и обгориха в червено стените на галерията. Ярки, бели искри прелетяха над тях и Черити се сви инстинктивно по-ниско в нетапицираната седалка. Кайл и Скудър също извадиха оръжията си и отвърнаха на огъня, докато преустроеното вагонче от увеселителната железница се отдалечаваше от нападателите със скорост, малко по-висока от тази на бягащ човек.

— Спри! — изкрещя внезапно Хартман.

Войникът на кормилото го погледна объркано, но послушно натисна спирачката и колата спря с тласък. Един лазерен лъч профуча на милиметри от Хартман. Втори изстрел улучи предната част на колата и запали една от гумите.

— Прикривайте ме! — изрева Хартман и скочи от колата. С едната си ръка посочи Леман и каза: — И застреляйте този негодник, ако иска да потегли без мен!

В първия момент Черити не разбра какво смята да прави, но въпреки това вдигна оръжието си и даде изстрел към приближаващите се мравки. Не можа да разбере дали беше улучила, защото тясната галерия беше изпълнена до пръсване с черни, лъскави хитинови фигури. Смаяна, Черити наблюдаваше как Хартман се приближава към челния отряд на мравките, като стреляше непрекъснато.

Но това, което очевидно ги спаси, бе единствено и само оръжието на Кайл. Дори и тежките гама-лазери, които бяха донесли от Париж, вероятно не биха могли да отблъснат чудовищата, защото на мястото на всяка повалена мравка от шахтата излизаха две нови и нападаха веднага. Но пушката на Кайл оставяше димяща диря от прах и разкъсани тела на насекоми в черния челен отряд, по която Хартман тичаше лудо.

Едва когато той беше вече почти достигнал шахтата, Черити разбра коя е причината за това равносилно на самоубийство действие.