Волфганг Холбайн - Спящата армия

Но не успяха да се справят.

Не бяха изминали и половината път до малката шлюзова камера, когато Кайл внезапно нададе предупредителен вик и спря. Черити се огледа, тичайки. Кайл отново бе извадил оръжието си, а с другата ръка й правеше жестове да продължи да бяга.

— Не спирай! — изкрещя той. — Ще се опитам да ги спра!

Черити се опита да разпознае нещо в тъмночервения полумрак зад него, но не видя нищо.

А после сякаш цялата галерия зад Кайл се превърна във вилнеещо живо същество.

В първия момент Черити помисли, че това е нова армия паяци, която се втурваше към тях, но това бяха само няколко живи същества. Очевидно Кайл бе унищожил повечето от тях. Не, това беше една голяма призрачна фигура, една-единствена огромна маса, която се приближаваше, извивайки се, и която наподобяваше лавина от черна, мокра плът, която сякаш се променяше всяка секунда и се спускаше отново.

Черити вдигна пушката си, даде изстрел и изумена забеляза, че яркият сноп светлина бе погълнат сякаш от огромна гъба. След него остана само едно малко димящо място, но то изчезна почти веднага, сякаш плътта там се движеше и над него се бе образувал нов, ненаранен слой.

— Бягайте! — изрева Кайл. — Безсмислено е! То е устойчиво срещу лъча!

Въпреки това той вдигна пушката си и стреля срещу движещата се планина от месо. Червената светлина взриви висока колкото човешки ръст част от отвратителната маса, но това не спря нейния ход.

— Бягайте! — извика отново Кайл. — Ще се опитам да го спра!

Черити разбра, че Кайл се обрича на сигурна смърт, ако се опита да препречи пътя на чудовището. И все пак нямаха друг избор. Тя се обърна решително и отново замръзна на място.

На по-малко от десет крачки от нея в мътната светлина блестяха безброй хищни, червени очи.

Плъховете!

До нея Хелън изпищя пронизително. Черити притисна инстинктивно момичето към себе си и вдигна оръжието си, решена да продаде техните два живота колкото е възможно най-скъпо, когато армията от огромни плъхове се спусне към тях като по команда. Тя знаеше, че нямат никакъв шанс. Вероятно от дълбините на подземния проход идваха хиляди кръвожадни зверове!

Малко преди армията от плъхове да ги достигне, сивкавокафявата прииждаща маса се разцепи. Когато животните се отклониха настрани, между тях се образува тесен проход и Черити видя смаяна как челният им фронт се разделя също и пред Скудър, Нет и джуджето, които се бяха притиснали един към друг на няколко крачки от нея.

— За бога, не стреляйте! — изкрещя тя. — Не стреляйте!

Със смесица от ужас и учудване тя наблюдаваше как съскащата, цвъртяща маса се приближи към Кайл, раздели се още веднъж пред него и със спотаена ярост се втурна към чудовището, което се спускаше от противната посока.

В първия момент изглеждаше, че плъховете няма да могат да го спрат. Първите пет-шест реда от нападащите гризачи изчезнаха под безформеното тяло на чудовището, без да могат да го спрат. Но въпреки това все повече и повече плъхове прииждаха и се втурваха към него с ярост, която караше Черити да потръпва от ужас. Дълги като пръст зъби дърпаха и късаха черната плът; все повече животни връхлитаха с остро съскане върху извиващото се чудовище, преди самите те да бъдат погълнати.

А после движенията на колоса станаха по-бавни. Той все още пълзеше и се гънеше, но вече не така бързо и гъвкаво, а конвулсивно, на тласъци, без бързо и безшумно плъзгане. Това бе по-скоро бунт, който накрая се превърна в отстъпление!

Дори и неговите почти неизчерпаеми сили бяха достигнали предела си. Плъховете все още късаха големи парчета от безформения му труп, които започнаха да ядат още на място.

Раните му вече не зарастваха, а оставаха големи дупки с пулсиращи ръбове. Чудовището все още унищожаваше сатанинските гризачи, но на мястото на всеки погълнат от него плъх сякаш се появяваха десет нови, които се втурваха със зверска ярост върху своя противник.

Огромното, безформено чудовище започна да се оттегля бавно.

Плъзгането му стана отново по-бързо и макар че Черити едва го забелязваше измежду гърчещата се сиво-кафява маса от огромни тела, тя все още имаше чувството, че кожата му се променя — изглежда, че сега на плъховете все по-трудно им се удаваше да я наранят със зъбите си.

Черити извърна предпазливо глава и огледа галерията. Потокът от гигантски плъхове отстъпваше постепенно. Тя вдигна внимателно ръка и даде знак на другите. Скудър се привдигна предпазливо и започна да се оттегля стъпка по стъпка, като се опитваше да държи Нет и джуджето зад себе си. Черити и Кайл също се придвижиха безшумно.