Волфганг Холбайн - Спящата армия

— За бога — не! — прошепна ужасена тя. — Ако дадете дори и един-единствен изстрел, ще ни разкъсат!

Кайл се закова на място. Може би от нотката на ужас в гласа на Черити беше разбрал колко са опасни тези животни. А може би се беше убедил, че не би могъл да застреля всичките или да ги спре и че не би имал полза, ако само той се измъкне жив оттук.

Стъпка по стъпка те отстъпваха от огромната армия сиво-кафяви, космати тела, а плъховете ги следваха на същото разстояние — не по-бързо, но не и по-бавно.

Движенията им не издават намерение за нападение, помисли си объркано Черити, а по-скоро нещо като… предупреждение.

И сякаш прочело мислите й, едно от животните се откъсна внезапно от челната редица на плъховете и избърза няколко крачки към тях. Скудър вдигна заплашително оръжието си и отново го спусна. Черити бе напълно сигурна, че това не бе случайно. Животното бе разбрало значението на жеста и реагира на него.

Плъхът изгледа последователно Скудър, Кайл и Черити с тъмните си присвити очи, а после разпъна устни и им показа всичките си зъби, при гледката на които по гърба на Черити протекоха струйки пот.

— Снемете оръжия — каза тихо тя.

Кайл я послуша веднага, но Скудър й хвърли изненадан, почти свиреп поглед и Черити повтори:

— Снеми оръжието си, Скудър. То няма да ни помогне. Искат само да ни изгонят. Това е всичко.

Тя отново се извърна към плъховете и вдигна лявата си, празна ръка. Доверието й във внезапния еволюционен скок на тези гризачи не бе стигнало толкова далече, за да приеме сериозно, че те са разбрали езика й. Но държанието на животното показваше недвусмислено, че то беше в състояние да разбира значението на жестовете.

Плъхът проследи движението й с недоверчиво святкащите си очи и издаде заплашително съскане, но повече не се помръдна. Армията от сивкавокафяви тела зад него не се приближи повече. Бавно и безкрайно внимателно Черити вдигна отново пушката си и я преметна през рамо. Кайл също пъхна пистолета си под колана, а след няколко секунди Скудър също последва примера им.

— Сега внимавайте! — прошепна Черити. — Не правете никакви резки движения!

Тя се обърна бавно, като не изпускаше плъха от очи, изчака Скудър и Кайл също да се обърнат и след това показа посоката, от която бяха дошли. Тръгна, без да отрони дума.

Първо бавно, а после все по-бързо, те вървяха по обратния път, докато отново стигнаха до разклонението, където бяха завили. Едва тогава Черити се осмели да спре и да погледне назад.

От плъховете нямаше и следа.

Бяха изминали повече от три години, откакто Стоун бе влязъл за първи път в тази стая, но през цялото това време видът й не беше изгубил нищо от очарованието си. Стоун все още не беше сигурен дали гледката на града, която се откриваше през прозореца, го очарова или ужасява, или смесица и от двете го караше час по час да гледа през прозореца. Това, което някога бе Манхатън, сега беше…

Той не знаеше какво беше то. Той бе господар на този град, негов главнокомандващ поне през повечето време и въпреки това не знаеше какво направиха с този град. Това все още беше град, кипящ от живот, но той беше и джунгла, една объркваща смесица от неразбираема супертехника и особени органични форми, а понякога той му приличаше на гигантско живо същество, състоящо се от безброй отделни индивиди и милиони клетки; клетки, една от които бе и самият той, без да знае това.

Погледът му пробяга на изток, където водата на залива Хъдзън се губеше в сивата мъгла. От време на време полъхваше вятър, който разкъсваше трептящата сива стена и тогава той успяваше да види ледената бариера; една масивна стена от лед, висока двеста метра, вътрешната граница на студената зона, обгръщаща Ню Йорк. Настойчивото бръмчене на уреда за вътрешна комуникация го върна в действителността.

За първи път от много години Стоун отново изпита страх да протегне ръка и включи уреда, на чийто екран замига като пламък украсеното с орнаменти „М“ на мороните. Самият той бе проектирал този символ и тогава му се стори подходящ. Нещо, което по-ясно от всичко останало символизираше мощта и непобедимостта на мороните. И което представяше собственото му малко отмъщение към нашествениците, защото за него това „М“ 2 2 От monster (англ.) — чудовище. — Б.пр. означаваше не само морон, а и чудовище, чудовищата от звездите, които унищожиха неговия народ и му отнеха собствения свят.

Сега той започна да се страхува от него. Това, което беше изживял в Париж, му бе показало колко безпомощен всъщност бе той. Беше човек с власт, може би с най-голяма власт на тази планета, и въпреки това бе нищо. Мощта му трая дотогава, докато те бяха пожелали. Нито секунда повече.