Волфганг Холбайн - Спящата армия

Вероятно тя не би могла да се справи с този първи нападател, ако внезапно не се бе появил Кайл, който изтръгна чудовището от нея. То издаде гневно съскане, когато Кайл го хвърли срещу стената.

Но Черити дори и не успя да си поеме дъх. Тя се надигна и се опита да смъкне оръжието си от рамото. Тогава видя, че целият таван на галерията бе оживял! Сигурно имаше дузини от огромните странни създания. Никое от тях не докосна пода, но те се стрелкаха умело по тавана и покрай стените и бяха опасни. Черити скочи на крака и сне пушката от рамото си. Зад нея Нет изкрещя повторно. С един скок тя се озова при уейстлендърката, изтръгна вкопчилия се на гърдите й паяк, хвърли го настрана и понечи да й подаде ръка, за да я изправи на крака. Но в същия момент беше нападната повторно; този път от три черни паяка, които паднаха като космати топки от тавана.

Тя отблъсна първото от чудовищата с дулото на пушката си, промуши се под втория нападател и когато третият я повлече към пода, тя се извъртя, сгромолясвайки се, и го смачка с тяло. Зад нея проблесна отново лазерната пушка на Скудър и този път чу виковете на Хелън и Гурк. С бързо движение тя се превъртя настрани, стреля в живата маса на тавана над себе си и закри лице с ръце, когато отгоре се изсипа смъртоносен дъжд от разтопени камъни и горящ хитин.

Със сетни сили се изправи на крака, стреля отново и отстъпи бавно от прииждащата маса членестоноги, които все още пълзяха по тавана и стените.

Секунда по-късно до нея проблесна трептяща, тъмночервена светлина. Черити се обърна изненадана и видя, че Кайл отново бе извадил малкото си оръжие. Макар че миниатюрният пистолет изглеждаше безвреден, действието му бе опустошително.

Ветрилообразният светлинен лъч превърна голяма част от тавана и паяжините по него във фин сив прах, който като гъсти облаци се изсипа на пода. Кайл отклони лъча настрани, унищожи и втората половина от армията от лявата страна на тавана на галерията и превключи от постоянна на единична стрелба, за да довърши и малкото останали живи нападатели, които с треперещи крака се бяха разбягали надолу по стените.

— Внимавай! Зад теб!

На Черити й трябваше половин секунда, за да разбере, че викът на Скудър не се отнасяше за нея. Тя се обърна изплашена и видя, че три или четири от косматите черни топки се приближаваха към Кайл отзад. Тя вдигна пушката си, прицели се за момент и с ярка светкавица уби две от тях. С кратък, точно насочен лазерен изстрел Скудър довърши третата, но последното, четвърто чудовище се бе приближило достатъчно, за да се осмелят да стрелят по него.

С въртеливо движение то достигна тавана над Кайл и се спусна безмълвно върху него. Половин дузина от дългите му, разчленени крака се впиха в рамото на Кайл, а зъбите му оставиха дълги, кървави драскотини по врата и бузата му. Изглежда, Кайл дори не усети нападението или не му обърна внимание. Той стоеше равнодушно, с леко разкрачени крака, държеше оръжието си с опънати ръце и се целеше внимателно в няколкото оцелели чудовища, които се бяха изплъзнали от червената светлина.

С ругатня Скудър се озова при него, сграбчи чудовището с голи ръце и го запрати към стената. То се плъзна безсилно надолу по нея, остана неподвижно за секунда, а после подскочи високо, за да избяга лудешки с треперещите си крака. Скудър се спусна с проклятие към него и го смачка.

Покривът на тунела представляваше една опустошена гледка. Следите от лазерния лъч все още тлееха в тъмночервено, а тук-там в тавана се бяха образували огромни, назъбени отвори.

На някои места се виеха пламъци, но повечето от червените светлини бяха изгаснали. Няколко трупа бяха всичко, което бе останало от безмълвната армия.

Черити се обърна към Кайл и го погледна загрижено. Лицето, вратът и раменете на младия мъж кървяха, а якето му висеше, разкъсано на парцали. Но раните му вече зарастваха и Черити знаеше, че след няколко минути те ще бъдат напълно излекувани.

С голямо внимание Кайл погледна в посоката, от която се бе появила безмълвната армия.

— Трябва да се махаме оттук. Това беше само авангардът на пълчището.

— Не можем да се върнем обратно — каза Черити.

— Там ни дебнат плъховете.

— Може би ще намерим друго разклонение на галерията — отговори Кайл. — Или ще успеем да се справим до стълбата. Те ще дойдат отново. И не само те, повярвай ми.

Строгият тон, с който той изрече тези думи, премахна всякакви следи на съмнение у Черити. Без да каже дума, хвана Хелън за ръка, преметна я през рамото си и побягна.