Клайв Къслър - Свещеният камък

Ако само успееха да открият изчезналата ядрена бомба, която липсваше от другата страна на глобуса, годината можеше да завърши обнадеждаващо. Кабрило нямаше откъде да знае, че само след двайсет и четири часа той щеше да прекосява замръзналата пустош на изток – или че съдбата на един град покрай една река щеше да виси на косъм.

За разлика от задушевната и радостна атмосфера на „Орегон“ сцената в от­далечения лагер близо до Монт Форел, малко по на север от Полярния кръг в Гренландия, бе­ше доста по-мрачна. Вън от пещерата вятърът виеше и температурата беше десет градуса под нулата, без да се взима предвид виелицата. Бе деветдесет и първият ден от експедицията, тръпката и вълнението отдавна се бяха изпарили. Джон Акерман беше изтощен, обез­куражен и съвсем сам, обзет от горчиви пораженчески мисли.

Акерман работеше по докторантурата си по ант­ропология към Университета на Невада в Лас Вегас и тукашната обстановка за него беше толкова дале­че от познатата пустиня, колкото подводна планина за папагал. Тримата асистенти от университета си бяха отишли у дома веднага след края на семестъра, а заместниците им щяха да пристигнат най-рано след две седмици. Честно казано, и самият Акерман би си починал, но той беше човек, обсебен от една мечта.

Още от мига, в който бе открил неясните указания към Пещерата на боговете, докато пишеше дисерта­цията си за Ерик Червения, той реши твърдо да отк­рие пръв светилището. Може би цялата работа беше просто мит, помисли си Акерман, но ако съществу­ваше, искаше находката да се свързва с неговото име, а не с името на някой самозванец.

Разбърка консервата с фасул върху чугунената печка в палатката, опъната от него близо до входа на пещерата. Сигурен беше от описанието, което пре­веде, че това е пещерата, която Ерик Червения бе споменал на смъртното си ложе, но въпреки месеците усилия, не беше стигнал по-далеч от здравата стена пет метра по-навътре. Заедно с останалите бяха изследвали всеки сантиметър от пещерата, но не бяха открили нищо. Галерията изглеждаше строена от човешка ръка, но все пак Акерман не беше съвсем сигурен.

Когато видя, че бобът се е стоплил достатъчно, той надникна навън, за да се увери, че антената на сателитния му телефон не е отнесена от вятъра. След като видя, че е здраво закрепена, влезе отново вътре и си провери електронната поща. Акерман беше забравил, че днес е Коледа, но честитките от близки и приятели му напомниха. Докато им отговаряше, му стана още по-мъчно. Ето че днес беше празник, на който повечето американци щяха да бъдат със семействата и приятелите си, а той бе насред пустошта, сам в преследването на една мечта, която вече всъщност не вярваше, че съществува.

Постепенно мъката се превърна в гняв. Той забрави за боба, грабна газения фенер от масата и се запъти към дъното на пещерата. Застана там, пушеше и ругаеше тихо развоя на събитията, довел го до далечната и мразовита пустош в най-святата нощ. Всичките му изследвания с микроскоп и внимателна работа с четки не бяха разкрили нищо.

Тук нямаше нищо – всичко беше една измама. Утре щеше да вдигне лагера, да натовари палатката и провизиите на шейната, закачена за снегохода, и веднага щом времето се прояснеше достатъчно, щеше да се отправи към най-близкия град Ангмагсалик, на близо сто и петдесет километра разстояние.

Пещерата на боговете щеше да си остане мит.

Обзет от нарастващ гняв, изруга с цяло гърло и засили газения фенер, така че той описа арка и когато се вдигна към тавана, пусна дръжката му. Фенерът полетя нагоре и се разби в каменния купол на пещерата. Стъклото се строши на парчета, газта опръска тавана и потече надолу по стените. И тогава изведнъж като с магия пламъците се обърнаха, сякаш бяха засмукани от цепнатини отгоре. Останалата горяща течност потъна в четирите пролуки, оформящи квадрат.

Таванът на пещерата, помисли си Акерман, изобщо не претърсихме тавана на пещерата.

Затича се обратно към преддверието, отвори един дървен сандък и извади алуминиевите тръби, които бяха използвали за скеле при задълбоченото си археологическо проучване. Така както бяха разглобени, всяка беше по метър и двайсет дълга. Започна да рови в един найлонов чувал, откри лепенка и я уви около тръбите, докато не се получи прът с дължина четири метра. Сграбчи го като копие и бързо се върна обратно в пещерата.

Счупеният фенер лежеше на пода и още гореше, металната част бе смачкана, а стъклото липсваше, но все още хвърляше светлина. Той се загледа в тавана и видя, че пушекът от вече изгорялата газ беше очертал трудно забележим квадрат.