Клайв Къслър - Синьо злато

Летище Сао Пауло, Бразилия, 1991 г.

С мощен тласък от двете си турбини, елегантният корпус на частен реактивен самолет се отдели от пистата и стръмно пое към небесните висини над Сао Пауло. Машината бързо се издигна над най-големия град в Южна Америка и пое курс на северозапад с деветстотин километра в час и на обичайната си височина от дванадесет хиляди метра. В задната част на пътническата кабина, разположена удобно в кресло, с гръб към посоката на движението, професор Франсешка Кабрал гледаше замислено през илюминатора памучната пелена отвън и вече тъгуваше по мъгливите и препълнени с енергия улици на родния си град. В мислите й се намеси приглушено хъркане, долитащо през тясната пътека по средата на кабината. Тя погледна към заспалия в омачкания си костюм мъж на средна възраст и с поклащане на глава се зачуди, какво точно е имал предвид баща й, когато е избирал за неин бодигард именно Филипо Родрикеш.

Измъкна папка от чантата си и започна да нахвърля бележки по полетата на листовете с обръщението, което възнамеряваше да произнесе към участниците в международния природозащитен форум в Кайро. Вече десетки пъти бе преглеждала изказването си, но задълбочеността бе нейна характерна черта. Франсешка беше блестящ инженер и високо уважаван преподавател, но в едно общество и професионална област, доминирани от мъже, от една жена-учен се очакваше да бъде повече от съвършена.

Буквите се мержелееха пред погледа й. Предната вечер бе стояла до късно, подреждайки научните документи и приготвяйки багажа си. Възбудата не й бе позволила да заспи. Сега погледна завистливо към хъркащия си охранител и реши да дремне и тя. Остави настрана изказването, наведе облегалката на дебело тапицираното кресло и затвори очи. В унеса на гърления шепот от турбините, тя скоро задряма.

В съня си се видя в море, чиито огромни, меки талази нежно я издигаха и спускаха, като някаква медуза. Беше много приятно усещане, докато една вълна рязко я издигна и после я захвърли надолу, като в откъснат асансьор. Клепачите й рязко се повдигнаха и тя се огледа. Изпитваше странно усещане — сякаш някаква ръка я бе сграбчила за сърцето. Всичко като че ли беше наред. От стереоуредбата се носеха омайните звуци на „Самба с една нота“, в изпълнение на Антонио Карлуш Жобим. Филипо още беше в света на сънищата. Но усещането за нещо нередно не си отиваше. Тя се пресегна през пътеката и разтърси спящия за рамото.

— Филипо, събудете се!

Ръката на бодигарда се стрелна към кобура под сакото и той се събуди като войник. Като видя Франсешка, чертите му се отпуснаха.

— Senhora 1 1 Senhora (порт.) — Госпожо. , съжалявам — прозя се той, — заспал съм.

— Аз също. — Франсешка помълча, сякаш се ослушваше и допълни. — Нещо не е съвсем наред.

— Какво имате предвид?

— Не знам — нервно се засмя тя в отговор.

Филипо се усмихна като мъж, чиято съпруга е чула крадци, нахлули нощем в къщата и я потупа по ръката.

— Ще ида да проверя.

Стана и се протегна, после отиде до вратата на пилотската кабина и почука. Вратата се отвори и той надникна вътре. Франсешка дочу неясни звуци от разговор и смях.

Филипо се върна широко засмян.

— Пилотите казват, че всичко е наред, Senhora.

Франсешка му благодари, облегна се в креслото и пое дълбоко дъх. Страховете й бяха глупави. Явно перспективата да се освободи от психическото напрежение на работата, отнела всичките й сили през последните две години, опъваше нервите й. Този труд я бе изчерпал цяла, изсмукал бе всеки неин час, денем и нощем, съсипал бе личния й живот. Погледът й се спря на дивана, поставен напреко на кабината в задната част и едва устоя на желанието да провери, дали металното й куфарче е на мястото си зад меките възглавници. Тя си го представяше като антипод на кутията на Пандора 2 2 Пандора (гр. мит.) — Първата смъртна жена, изпратена на земята от Зевс, като наказание за откраднатия от Прометей огън. Тя отворила дадената й от него кутия и пуснала сред хората всички възможни злини и нещастия. — вместо зло, изобилие от добро ще се изсипе от него, когато го отвори. Откритието й щеше да донесе здраве и просперитет за милиони хора и планетата Земя вече никога нямаше да бъде каквато беше досега.