Клайв Къслър - Синьо злато

Филипо простена. Идваше на себе си. Очите му се отвориха и погледът му започна да се фокусира.

— Добре ли сте? — попита го тя.

— Зверски боли, така че, изглежда съм жив. Бихте ли ми помогнала да се изправя!

Франсешка го обгърна с ръка и го надигна, докато той седна с опрян в креслото гръб. Отвори бутилка ром от барчето и я поднесе към устните му. Той отпи малко, изчака да се уталожи и глътна по-сериозно. Направи нова пауза, за да се увери, че стомахът му няма да се качи в устата, и след като не повърна се усмихна:

— Ще се оправя. Благодаря ви!

Тя му подаде очилата.

— Опасявам се, че ги е счупил, когато ви удари.

Той ги хвърли настрани.

— Виждам си много добре и без тях. Без диоптри са. — Втренченият поглед, който срещнаха очите на Франсешка, не беше на уплашен човек. Той се обърна към пилотската врата. — Колко време съм бил в безсъзнание?

— Може би, около двадесет минути.

— Добре, има още време.

— Време, за какво?

Ръката му се плъзна по глезена и се появи отново, снабдена с късоцев револвер.

— Ако нашият приятел не бързаше толкова да ми причини главоболие, щеше да открие това — каза Филипо с невесела усмивка.

Той определено нямаше нищо общо с измачкания човечец, който приличаше повече на откачен професор, отколкото на бодигард. Но чувството за реалност я отрезви.

— Какво можете да направите? Те разполагат с поне два пистолета, а и ние не можем да се оправим със самолета.

— Простете ме, senhora Кабрал. Още един пропуск от моя страна да ви информирам напълно — отвърна почти виновно Филипо и продължи. — Забравих да спомена, че преди да вляза в специалните служби, работех за военновъздушните сили. Помогнете ми, моля, да се изправя!

Франсешка онемя. Какви още фокуси криеше в ръкава си този човек? Подкрепи го, докато се изправяше на разтрепераните си крака. След минута в тялото му нахлу нова сила, а разумът му се изпълни с решителност.

— Останете тук, докато ви кажа какво да правите — нареди той с апломба на човек, свикнал командите му да бъдат изпълнявани.

Отиде отпред и отвори вратата. Пилотът погледна през рамо и каза:

— Я виж, кой дошъл от пространството между живота и смъртта! Май не съм го праснал достатъчно силно.

— Няма да имаш друга възможност — отбеляза Филипо. Той притисна дулото на револвера зад ухото на тексасеца достатъчно силно, за да почувства болка. — Ако застрелям единия от вас, другият пак ще може да кара самолета. Кой да бъде?

— За бога! Нали каза, че си му взел пистолета? — изкрещя Карлуш.

— Къса ти е паметта, cavaleiro — намеси се спокойно пилотът. — Кой ще ти кара машината, ако ни убиеш?

— Аз, cavaleiro. Съжалявам, че не си нося пилотската диплома. Ще трябва да повярваш на думата ми.

Райордън леко извърна глава и се натъкна на студената усмивка, украсила лицето на бодигарда.

— Вземам си назад думите за професионалиста — каза Райордън. — И сега какво, мой човек?

— Дай ми пистолетите! Един по един.

Пилотът подаде пистолета си, а после и другия, който бе взел от Филипо. Бодигардът ги подаде на Франсешка, дошла зад гърба му.

— Стани от креслото! — нареди той и се отдръпна назад в пътническата кабина. — Бавно!

Райордън погледна другаря си и се изниза от креслото. Като използваше тялото си за прикритие, той му направи знак с отворена надолу длан. Пилотът кимна едва забележимо, за да покаже, че е разбрал.

Командирът последва Филипо, сякаш теглен от невидима връвчица.

— Искам да легнеш на оня диван там, с лице надолу — каза му бодигардът, без да отклонява дулото на револвера от гърдите на пилота.

— Дявол да го вземе, така ми се щеше да си дремна — забеляза той. — Наистина си много мил.

Франсешка бе отстъпила от пътеката, за да даде възможност на двамата мъже да минат по нея. Филипо я помоли, да извади няколко найлонови торби за отпадъци изпод първото кресло. Искаше да върже с тях пилота. Щом го неутрализира, щеше да остане да се разправя само с партньора му.

Кабината бе дълга около три метра и половина. В теснотията Филипо се видя принуден да се отстрани, за да може другият да мине по пътеката. Напомни му да не предприема необмислени действия, защото при това късо разстояние, нямаше как да не улучи. Райордън кимна и се насочи към задната част на кабината. Бяха само на сантиметри един от друг, когато вторият пилот рязко обърна машината върху лявата й страна.

Райордън го очакваше, но не знаеше кога точно ще стане, нито пък че ще бъде толкова рязко. Той загуби равновесие и падна в едно от креслата, като удари глава в опората за него. Филипо хвръкна във въздуха и падна върху пилота.