Клайв Къслър - Синьо злато

Филипо й донесе бутилка студен портокалов сок. Тя му благодари с мисълта, че за краткото време на познанството им, бодигардът е започнал да й допада. С омачкания си, кафяв костюм, оплешивяваща прошарена коса, тънки мустачки и кръгли очила, той можеше да мине за разсеян кабинетен учен. Франсешка не можеше да знае, че този притеснен и ненабиващ се в очи външен вид е резултат от дългогодишни целенасочени усилия. Внимателно изработената способност да се слива с околната среда като избелял тапет, допринасяше за репутацията му на един от най-добрите служители под прикритие в секретните служби на Бразилия.

Родрикеш бе подбран лично от баща й. Първоначално Франсешка се бе възпротивила на настояването му да я придружи бодигард. Смяташе, че е вече голяма. Когато разбра, че загрижеността му е истинска, тя се подчини, макар да подозираше, че той се страхува повече от добре изглеждащите ловци на чуждо богатство, отколкото за личната й безопасност.

Франсешка бе привлекателен обект, дори и без семейното богатство. В една страна с преобладаващ мургав тен и черна коса сред населението, тя ярко се открояваше. Синьо-черните очи с форма на бадеми, дългите мигли и почти идеалната форма на устата бяха наследство от дядото японец. Германската баба й бе оставила кестенява коса, висок ръст и тевтонска упоритост в деликатно скулптираната долна челюст. Отдавна бе открила, че стройната й фигура по някакъв начин е плод на обстоятелството, че живее в Бразилия — телата на бразилките сякаш са специално изваяни за изпълнение на националния танц самба. Франсешка бе довършила работата на природата, с цената на стотици часове в гимнастическия салон, където ходеше, за да се освободи от напрежението на научната си работа.

Когато имперската слава на Япония рухва под сянката на двете атомни гъби, дядото е дребен дипломат. Той си остава в Бразилия, оженва се за дъщерята на посланика на Третия Райх, който също е останал без работа, придобива бразилско гражданство и се връща към първата си житейска любов — паркостроителството. Премества семейството си в Сао Пауло, където неговата фирма започва да обслужва богатите и властимащите. Установява тесни връзки със средите на влиятелни военни и правителствени дейци. Неговият син, бащата на Франсешка, използва тези връзки, за да се издигне, без особени усилия, до ключов пост в министерството на търговията. Майката изоставя инженерното си образование, в което е постигнала впечатляващи успехи, за да се превърне в домакиня и майка. Никога не съжалява за тази своя стъпка, поне пред хората, но не крие задоволството си от решението на дъщеря си, да поеме по академичните й следи.

Баща й предложи, да използва личния му самолет до Ню Йорк, където трябваше да се види със служители на ООН, преди да вземе редовен полет за Кайро. Тя много се радваше на възможността да се върне в Щатите, макар и за съвсем кратко и сега й се щеше да накара някак си машината да полети по-бързо. Годините, прекарани като студентка по инженерни науки в университета Стенфърд в Калифорния, щяха завинаги да останат сред най-приятните й спомени. Погледна през илюминатора и си даде сметка, че няма представа, къде се намират. Пилотите не бяха съобщавали местонахождението им, откакто излетяха. Отиде напред и надникна в тяхната кабина.

— Bom dia, senhores 3 3 Bom dia, senhores (порт.) — Добър ден, господа. . Исках да разбера, къде сме и колко време ни остава до края на полета.

Пилотът се казваше капитан Райордън, кокалест американец, с подстригана по военному сламеноруса коса и тексаски изговор, Франсешка не го бе виждала дотогава, но в това нямаше нищо изненадващо. Нито пък в обстоятелството, че Райордън беше чужденец. Макар че самолетът беше частен, той се поддържаше от местна авиокомпания, която осигуряваше и пилотите.

— Bowanis deeyass — отвърна пилотът с изкривена усмивка и провлачено подобие на португалски, което нарани слуха й. — Съжалявам, че не ви държах в течение, мис. Видях, че спите и не исках да ви безпокоя. — Намигна към втория пилот, масивен бразилец, чиято мускулеста фигура бе доказателство за съвестната му работа с щангите. Пилотът се усмихна, докато оглеждаше фигурата на Франсешка. Тя се почувства като майка, заловила немирните си деца, когато се готвят да извършат някаква лудория.

— Каква ни е програмата за полета? — попита делово тя.

— Ами-и-и, в момента сме над Венецуела. Трябва да стигнем Маями след около три часа. Докато ни заредят, ще си поизпънем краката и след още три часа сме в Ню Йорк.