Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

7 декември 1941 г.

Остров Пайн

Щата Вашингтон

Златистото петно прескочи планшира на малката лодка точно в мига, когато носът срещна скалистия бряг. То удари водата с плисък и запори прибоя с вдигната като триумфален вимпел опашка. Когато стигна сушата, ретривърът се изтръска и капките полетяха като диамантени парченца из свежия въздух. Кучето погледна назад към скифа и залая двойка чайки надолу по брега, които литнаха изплашени. Като реши, че неговите другари се бавят прекалено, то се стрелна в близкия гъстак и лаят му започна да затихва в гората, която покриваше големия едва километър остров.

— Амелия — извика Джими Рониш, най-малкият от петимата братя в лодката.

— Нищо няма да й стане — успокои го Ники, прибра греблата и взе въжето на носа. Той беше най-големият от момчетата на Рониш.

Избра мига на скока си със съвършена точност и се приземи на каменистия бряг, когато вълните се отдръпнаха. След три дълги крачки се оказа над границата на прилива от плавеи и съхнещи кафяви водорасли и нави въжето около избелялото от слънцето и солта парче дърво, покрито с изрязани напряко инициали. Опъна въжето, за да издърпа на сигурно място дългата четири и половина метра лодка, и я върза.

— Размърдайте се — напомни той на братята си. — Отливът е след пет часа, а имаме много работа.

Времето беше доста приятно през това време на годината, но Северният Пасифик беше леденостуден и те разтоварваха оборудването между прииждането на вълните. Една от най-тежките части беше деветдесетметрова ролка конопено въже, която близнаците Рон и Дон трябваше да нарамят заедно, за да я изнесат на брега. На Джими беше възложена отговорността за раницата, в която беше обядът им, и тъй като беше деветгодишен, тя се оказа бреме за тъничката му фигура.

Четирите по-големи момчета — Ники на деветнайсет, Рон и Дон, с година по-малки, а Кевин, роден само единайсет месеца след тях, можеха да минат за четиризнаци с рошавите си дълги руси коси и светлосини очи. Те притежаваха пламенната енергия на младостта и бяха на прага на възмъжаването. От друга страна, Джими беше дребен за възрастта си, с тъмна коса и кафяви очи. Братята му го закачаха, че доста прилича на господин Грийнфилд, градския бакалин, и макар да не беше съвсем сигурен какво означава, Джим не харесваше този факт. Той обожаваше по-големите си братя и мразеше всичко, което го отличаваше от тях.

Семейството им притежаваше неголемия остров до крайбрежието и откакто дядо им се помнеше, всяко поколение момчета, защото Рониш не бяха раждали момиче от 1862 г., прекарваше там пълни с приключения лета. Не само можеха да се преструват, че са Хък Фин, изоставен на пуст остров сред Мисисипи или Том Сойер, който проучва сложната система от пещери на острова, но и остров Пайн притежаваше тайнствено излъчване заради шахтата.

Майките забраняваха на момчетата да играят близо до изкопа, откакто Ейб Рониш, прачичо на сегашното Ронишово люпило, беше загинал там през 1887 г. Указанието, разбира се, се пренебрегваше.

Действителната съблазън на мястото беше местната легенда, която твърдеше, че някой си Пиер Деверо, един от най-успешните капери, тормозили испанските владения в Карибско море и Мексиканския залив, е заровил част от съкровището си на този далечен северен остров, за да олекоти кораба си, защото ескадра фрегати го гонила около нос Добра Надежда и бреговете на двете Америки. Легендата беше подсилена от откриването на малка пирамида оръдейни гюлета в една от пещерите на острова и от факта, че горните дванайсет квадратни метра на шахтата бяха укрепени с грубо изсечени греди.

Оръдейните гюлета отдавна се бяха изгубили и сега ги смятаха за мит, но не можеха да се отрекат гредите, които облицоваха тайнствената дупка в скалистата земя.

— Намокрих си обувките — оплака се Джими.

Ник бързо се обърна към него и каза:

— По дяволите, Джими, вече ти казах, че ако чуя само едно оплакване от теб, ще те накарам да останеш в лодката.

— Не се оплаквам — отговори момчето, като се опитваше да не трепери. — Просто го казах и толкоз. — Той изтърси мокрите си крака, за да покаже, че няма нищо. Ник го стрелна със строг поглед и отново насочи вниманието си към предстоящата работа.