Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

Върху отвора на изкопа беше сложена ръждясала метална решетка, за да не падне някой вътре. Тя беше закрепена с вериги, навити около метални пръчки, набити в дупки в скалата. Момчетата бяха намерили ключа за катинара в чекмеджето на бащиното им писалище, под пъхнатия в кобур „Маузер“ с дървени чирени, донесен като плячка от Великата война. За миг Ник се изплаши, че ключът ще се счупи в ключалката, но накрая той се превъртя, катинарът щракна и се отвори.

— Вървете да съберете дърва за огъня — нареди Ник и най-малките му братя поеха с буйната Амелия подире им.

С помощта на близнаците Ник издърпа тежката решетка от отвора и я остави настрани. След това беше ред на издигането на дървената рамка над шахтата, така че въжето да увисне право в дупката от лебедката, която щеше да помогне на две от момчетата с лекота да изтеглят третото. Рамката беше скована от дървените дъски за носене и няколко метални пръчки, набити в предварително пробитите отвори. Дъските бяха заковани направо за гредите, които покриваха изкопа. Въпреки че бяха стари, гредите бяха достатъчно здрави, за да понесат няколко пирона.

Ник пое задължението да завърже възлите, а Дон, най-умелият в механиката, започна да бърника помпата, докато тя не замърка сладко. Когато всичко беше готово, Кевин и Джими бяха разпалили огън с прилични размери на около десетина метра от шахтата. Имаха и достатъчно дърва в запас, за да го поддържат няколко часа. Всички седнаха около него и започнаха да ядат сандвичите и да отпиват от манерките с подсладен студен чай.

— Номерът е да уцелим точно времето на отлива — каза Ник с пълна уста. — Имаме десет минути преди и след най-ниската му точка, преди шахтата да започне да се пълни по-бързо, отколкото помпата ни може да поеме.

През двайсет и първа не са успели да я изпразнят под шейсет метра, но измерили с лот и разбрали, че дъното е на седемдесет и три метра. Тъй като сме на склон, предполагам, че то се намира на около шест метра под най-ниската точка на отлива. Би трябвало да можем да запушим отвора, през който влиза водата, а помпата ще свърши останалото.

— Обзалагам се, че там има голям сандък, преливащ от злато — обади се Джими с разширени от нетърпение очи.

— Не забравяй — отговори Дон, — че шахтата е претърсвана стотици пъти със захващащи куки и никой нищо не е извадил.

— Ами тогава има разпръснати златни дублони — настоя Джими. — Били са в торби, които са изгнили.

Ник се изправи и изтръска трохите от скута си.

— След половин час ще знаем.

Той обу високите гумени ботуши и преметна през рамо торбичката с батерията за миньорската каска; после облече непромокаемо яке и измъкна кабела през яката. Накрая преметна втора торба с оборудване на другото си рамо.

Рон спусна лота, на чието въже бяха направили възли на триметрови отрязъци.

— Петдесет и седем — обяви той, когато кордата се отпусна.

Ник си сложи платнената сбруя и я закачи за клупа в края на дебелото въже.

— Спуснете маркуча на помпата, но още на я палете. Аз слизам долу.

Той дръпна рязко въжето, за да провери спирачката на лебедката, и тя сработи отлично.

— Добре, момчета, тренирали сме цяло лято за това. Никакви грешки повече, нали?

— Готови сме — увери го Рон Рониш и неговият брат близнак кимна.

— Джими, не искам да се приближаваш на повече от три метра до шахтата, чуваш ли? Щом се спусна долу, няма да има нищо за гледане.

— Няма. Обещавам.

Ник знаеше доколко най-малкият му брат държи на думата си, затова погледна многозначително Кевин и той му отговори с вдигнат палец. Щеше да се погрижи Джими да стои настрана и да не се пречка.

— Шейсет метра — каза Рон, когато провери отново въжето на лота.

Ник се ухили.

— Вече сме до най-голямата дълбочина, до която някой е стигал, без да помръднем и пръст. — Той почука по главата си. — Всичко е въпрос на ум.

Той прекрачи ръба на шахтата и се люшна над бездната. От тежестта му въжето се завъртя, но постепенно спря. Дори да изпитваше някакъв страх, Ник с нищо не го показа. Изглеждаше съсредоточен. Кимна на близнаците и те дръпнаха малко въжето, за да освободят спирачката, след което превъртяха няколко дължини през макарата и Ник се спусна няколко сантиметра.

— Добре, проверете я отново.

Момчетата дръпнаха рязко и спирачката незабавно се включи.

— А сега дърпайте — нареди Ник и близнаците без никакви затруднения го издърпаха обратно.

— Ник, няма проблеми — каза Дон. — Казах ти, че това нещо е напълно сигурно. Обзалагам се, че дори Джими би могъл да те извади от дъното.