Клайв Къслър - Съкровище

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Къслър - Съкровище» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Бургас, Год выпуска: 1995, ISBN: 1995, Издательство: Димант, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Съкровище: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Съкровище»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

391 година — Спасените богатства на Александрийската библиотека са укрити в далечни земи, но всички свидетели са избити.
1991 година — Голяма самолетна катастрофа в ледената пустош на Гренландия на отвлечен пътнически самолет, който вози на борда си генералния секретар на ООН разтърсва света. Екипът на Дърк Пит в момента е там и търси потънала съветска ядрена подводница, но попада на древен гръцки кораб, съдържащ част от безценното великолепие на една изчезнала цивилизация. Дърк Пит и красивата Лили Шарп, професор по антропология, се впускат в търсене на историческата истина, но зловещи цели на група ислямски терористи и мексиканец деспот ги въвеждат в безброй неочаквани и смъртоносни схватки.

Съкровище — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Съкровище», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Клайв Къслър

Съкровище

(книга 9 от "Приключенията на Дърк Пит")

В памет на Робърт Есбънсън

Никой не е имал по-верен приятел

Предшествениците

Непознати земи

15 юли 391 година от Новата ера

Слаба, трептяща светлинка танцуваше призрачно в мрака на тунела, който служеше за проход. Мъжът, облечен във вълнена туника, която падаше под коленете му, се спря и вдигна газената лампа над главата си. Мъждивият пламък освети човешка фигура, положена в ковчег от злато и кристал. По отсрещната, гладко изсечена стена трепкаха причудливи сенки. Мъжът в туниката постоя няколко минути вперил поглед в невиждащите очи, после свали лампата и се обърна.

Той внимателно огледа дългата, смълчана редица неподвижни силуети — толкова многобройни, та изглеждаше, че постепенно преминават в безкрайността, преди мракът на огромната пещера да ги погълне.

Юний Венатор продължи напред. Краката му, обути в кожени сандали пристегнати с ремъци, леко стъпваха по неравния под с едва доловим шум. Малко по малко тунелът започна да се разширява и премина в просторна галерия. Сводестият й таван, който се издигаше на височина почти девет метра, беше разделен от редица арки, които го крепяха. Във варовика бяха издълбани улеи, които лъкатушеха надолу по стените, за да може просмукващата се вода да се стича в дълбоки отточни шахти. Стените бяха осеяни с гнезда, в които бяха поставени странни на вид кръгли кутии от бронз. Ако не бяха големите дървени каси, подредени в правилни редици в центъра на изсечената в скалите зала, човек би могъл да сбърка това мрачно място с катакомбите под Рим.

Венатор започна да оглежда внимателно медните табелки, прикрепени към касите, като сверяваше номерата им с тези, записани в свитък, който бе разгърнал върху малка сгъваема масичка. Въздухът беше сух и тежък и по покритото му с прах лице започна да се стича пот. Два часа по-късно, доволен, че всичко е изрядно описано и подредено, той нави свитъка и го пъхна в широкия платнен пояс, който опасваше кръста му.

Венатор огледа тържествено за последен път предметите в галерията и въздъхна със съжаление. Знаеше, че никога вече няма да ги види или докосне. Той уморено се обърна и като държеше малката лампа пред себе си пое обратно през тунела.

Венатор не беше млад; скоро щеше да навърши петдесет и седем години — беше стар за времето си. Сивото, прорязано от бръчки лице, хлътналите страни, бавните, провлачени стъпки говореха за един уморен човек, който вече не изпитва радост от живота. И все пак някъде дълбоко в него тлееше приятна топлинка, породена от вътрешно удовлетворение. Грандиозното начинание беше доведено до успешен край; огромният товар беше паднал от плещите му. Единственото, което му оставаше, беше да издържи дългото пътуване по море до Рим.

Той подмина още четири тунела, които водеха към вътрешността на хълма. Единият беше задръстен от грамадна купчина отломъци. Дванадесетте роби, които копаеха дълбоко долу, бяха загинали, когато таванът пропадна. Венатор не изпитваше угризения. За тях беше по-добре да умрат бързо, отколкото злочести да страдат години наред в мините на Империята, хранени оскъдно, колкото да преживеят, преди да ги покоси някоя болест или съвсем да ги изоставят, когато от старост вече нямаше да могат да работят.

Той свърна в най-отдалечения проход от лявата страна и закрачи към бледата дневна светлина. Входната шахта, изсечена на ръка във вътрешността на малка пещера, беше с диаметър два метра и половина — колкото през нея да могат да преминат най-големите каси.

Внезапно в шахтата отекна далечен писък, долетял отвън. По лицето на Венатор се изписа тревога, дълбоки бръчки прорязаха челото му и той ускори крачка. Щом излезе навън, по навик присви очи от ослепителния блясък на слънцето. Поспря и изпитателно огледа лагера, разположен наблизо върху полегата равнина. Група римски легионери бяха наобиколили няколко варварки. Едно младо момиче изпищя отново и се опита с боричкане да си пробие път. Тя почти успя да премине през кордона от войници, но един от тях я сграбчи за дългата, развята черна коса. Той я дръпна обратно и тя се свлече на колене върху грапавата пръст.

Един огромен, кален в несгоди мъж забеляза Венатор и се запъти към него. Беше гигант, цяла глава по-висок от всички останали в лагера, с широки рамене и масивни бедра. Ръцете му приличаха на дъбови стволове, а дланите му стигаха почти до коленете.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Съкровище»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Съкровище» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Клайв Къслър - Корабът на чумата
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Пираня
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Азиатска вълна
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Сахара
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Призрачният кораб
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Портата на дявола
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Бяла смърт
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Синьо злато
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Мираж
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Арктическо течение
Клайв Къслър
Отзывы о книге «Съкровище»

Обсуждение, отзывы о книге «Съкровище» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x