Клайв Къслър: Съкровище

Галът Латиний Масер беше главният надзирател на робите. Той махна с ръка за поздрав и заговори. Гласът му беше изненадващо писклив.

— Готово ли е всичко? — попита той.

Венатор кимна.

— Свърших с проверката. Можете да затворите входа.

— Считай, че е направено.

— Каква е тази суматоха в лагера?

Масер погледна към войниците със своите черни, студени очи и се изплю на земята.

— Глупавите легионери не ги свърташе на едно място и нападнали някакво село на пет левги северно оттук. Съвсем безсмислена касапница. Убили най-малко четиридесет варвари. Само десет били мъже, а останалите жени и деца. Поне да имаше защо! Нито злато, нито плячка за пукнат грош. Върнаха се с няколко грозни жени, които ще разиграват на комар. За другото не си струва да говорим.

Лицето на Венатор се изопна.

— Оцелял ли е някой друг?

— Казаха ми, че двама мъже избягали в гъсталака.

— Те ще предупредят за опасността в други села. Страхувам се, че Север е разбунил гнездо на оси.

— Север! — Масер изстреля думата едновременно с нов залп слюнка. — Този проклет центурион и неговата паплач само спят и пият вино от запасите ни. Мен ако питаш, взехме си белята с тези мързеливи безделници.

— Те бяха наети да ни защитават — отвърна му Венатор.

— От какво? — запита Масер. — От примитивни диваци, които ядат насекоми и влечуги?

— Събери робите и бързо затворете тунела. И гледай да го направите както трябва. Не искам варварите да го прокопаят, след като заминем.

— Не бой се! Видях достатъчно, за да разбера, че никой в тази прокълната земя не е усвоил изкуството да обработва метал. — Масер замълча и посочи към огромния куп останки от изкопните работи, струпани над входа към шахтата, които едва крепеше огромна скара от трупи. — Падне ли това, можеш да спреш да се притесняваш за скъпоценните си антики. Никакъв варварин няма да стигне до тях. Не и като чопли с голи ръце.

Успокоен, Венатор освободи надзирателя и гневно закрачи към палатката на Домитий Север. Той подмина герба на военния отряд, сребърна фигура на бик върху острието на пика и отмести с ръка стража, който се опита да му препречи пътя.

Завари центуриона седнал на сгъваем стол, вперил замислен поглед в една гола, немита варварка, която беше приклекнала на пода. От устата й се лееше поток от странни гърлени звуци. Беше млада, на не повече от четиринадесет години. Север беше облечен с къса червена туника, прихваната с тока на лявото му рамо. Голите му ръце бяха украсени с две бронзови ленти, прикрепени около бицепсите. Това бяха мускулестите ръце на воин, свикнали да боравят с меч и щит. Север не си направи труда да погледне влезлия внезапно Венатор.

— Така ли прекарваш времето си, Домитий? — сопна се Венатор. Тонът му беше хладен, думите — саркастични. — Като престъпваш божията повеля и насилваш тази малка дивачка?

Север бавно извърна студените си сиви очи към Венатор.

— Денят е твърде горещ, та да слушам твоите християнски брътвежи. Моят Бог е по-снизходителен от твоя.

— Вярно, но ти се кланяш на езическо божество.

— Просто въпрос на предпочитание. Нито ти, нито аз сме се изправяли очи в очи с боговете си. Може ли някой да каже кой от двама ни е прав?

— Христос беше син на истинския Бог.

Север изгледа Венатор раздразнено.

— Ти наруши уединението ми. Казвай за какво си дошъл и си върви.

— Та да можеш да се гавриш с тази бедна дивачка?

Север не отговори. Стана и като сграбчи монотонно нареждащото момиче за ръката, грубо го хвърли върху походното си легло.

— Искаш ли да се присъединиш към мен, Юний? Можеш пръв да започнеш.

Венатор впери поглед в центуриона. Студени тръпки от страх пробягаха по тялото му. Смяташе се, че римският центурион, който командваше пехотен отряд, е суров предводител. Този човек беше безмилостен и жесток.

— Мисията ни тук приключи — каза Венатор. — Масер и робите се готвят да затворят входа на подземното хранилище. Можем да свиваме палатките и да се връщаме на корабите.

— Утре стават единадесет месеца откакто напуснахме Египет. Един ден в повече, за да се наслаждаваме на тукашните удоволствия, няма значение.

— Мисията ни нямаше за цел да плячкосваме. Варварите ще се опитат да отмъстят. Ние сме малко, а те — много.

— Моите легионери могат да се справят с всяка орда, която варварите хвърлят срещу нас.

— Твоите наемници доста се размекнаха.

— Те не са забравили да се бият — със самоуверена усмивка заяви Север.