Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

Помпата продължаваше своята работа и с лекота побеждаваше малките струйки вода, които се просмукваха през кълчищните тапи. Издълбаната ниша продължаваше да расте на височина. Ник интуитивно бе накарал братята си да го спуснат още и премести тежестта си, за да се залюлее като махало в края на въжето. Когато се засили достатъчно, стрелна крак в нишата и го протегна надолу. Кракът му потъна само в няколко сантиметра вода. Отблъсна се назад и се залюля наново към нишата. Приземи се сигурно на два крака, даде сигнал на братята си да спрат въжето и го освободи от сбруята.

Ник Рониш стоеше на не повече от няколко сантиметра от дъното на шахтата със съкровището.

Последното препятствие бяха парчетата дърво, които покриваха дъното в непробиваема плетеница. Налагаше да разчистят част от тях, за да опипат дъното за златни монети. Знаеше, че работата ще върви по-бързо, ако са двама. Събра наръч клони, върза ги за въжето и даде сигнал на братята си първо да го вдигнат, а след това единият да слезе при него. Знаеше, че останалите ще се справят с лебедката.

Изкиска се, когато наръчът мокри клони изчезна над главата му. Помисли си, че ако вържат въжето за каишката на Амелия, лудото псе ще ги издърпа.

Застана с гръб към стената на нишата, в случай че някое от мокрите парчета се изплъзне от въжето. От близо шейсет метра дори непряк удар можеше да се окаже гибелен.

След три минути въодушевеният Дон се провикна от девет метра над главата му:

— Откри ли нещо?

— Пръчки и парчетии — провикна се Ник. — Налага се да разчистим малко. Обаче виж къде съм застанал. Това е било изсечено в скалата.

— От пиратите?

— Че от кого другиго?

— По дяволите! Ще бъдем богати.

Приливът скоро щеше да настъпи и двамата заработиха като луди. Ник свали алпинистката си сбруя и я използва, за да завърже поне деветдесет килограма подгизнали клони. След това зачакаха в нишата завръщането на въжето. Рон и Кев работеха като обладани от зъл дух. Развързаха сбруята, избутаха дървата настрани и спуснаха въжето обратно за по-малко от четири минути.

Ник и Дон повториха процеса още два пъти. Времето изтичаше. Оставиха въжето навито около един паякоподобен дънер, стърчащ от водата, и скочиха на купчината сплетени клони, които се размърдаха под тежестта им. Ник легна на тях и бръкна в ледената вода. Докосна гладък камък — дъното на изкопа.

За разлика от братята си, той беше повярвал само наполовина в историите за пиратски съкровища, заровени в шахтата. Но когато видя изсечената ниша, вече не знаеше какво да мисли.

А сега?

Плъзна ръка в по-широка дъга, за да напипа нещо в тинята. Наблизо Дон вършеше същото — ръката му беше заровена до рамото между клоните, а устата му бе изопната от усилието. Ник напипа нещо кръгло и плоско и го измъкна от тинята.

Оказа се, че е стара ръждясала шайба. Опита в друг район, който брат му беше разчистил малко от отломките. Напипваше клони и купчини листа, но скоро попадна на нещо друго и го извади. Изсумтя смаяно, когато погледна в празните очни орбити на животински череп. Вероятно на лисица.

Високо над тях една от кълчищните тапи вече беше изтласквана от водата. Онова, което започна като струйка, бързо се превърна в поток, а тапата изскочи от цепнатината така силно, че се удари в отсрещната страна на шахтата. Морската вода започна да тече в изкопа, усуквайки се като електрически кабел, по който тече ток.

— Това беше — извика Ник. — Трябва да се махаме.

— Още минутка — отговори Дон, беше потопен почти до кръста във водата и продължаваше да опипва дъното.

Ник се опитваше да нахлузи алпинистката си сбруя, когато Дон извика.

— Дон, какво става?

Дон вече не лежеше на дънера, а беше притиснат към стената на шахтата и дървото се забиваше в гърдите му.

— Ник — извика той сподавено.

Ник се втурна към него и трескавото му движение изглежда размърда цялата купчина, защото Дон изпищя. Дървото, което притискаше гърдите му, се плъзна още и на светлината на миньорската лампа Ник видя тъмно петно, което започна да се разраства по якето на брат му.

Водата продължаваше да блъска отгоре — порой като от лятна буря.

— Дръж се, братко — извика Ник и хвана единия клон на дървото. Почувства странно трептене, сякаш краят на дънера беше прикачен към някакъв уред под водата.

Колкото и да се опитваше да го отмести, дървото беше здраво закрепено към онова под водата и безмилостно продължаваше да се впива в гърдите на Дон.