Клайв Къслър: Златото на Спарта

Благодарим на всички тези хора, които ни помогнаха любезно с професионални съвети:

Ивон Родони Берджеро от Станфордското дружество на Американския институт по археология, Мартин Бърк, Кристин Б. Кокръл от „Станфорд Юнивърсити Прес“, К. Крис Хърст от Секцията по археология на about.com.

На д-р Патрик Хънт, директор на Станфордския проект за алпийска археология, 1994–2009, и експедиция „Ханибал“ на „Нешънъл Джиографик“ 2007–2008, Станфордски университет; на Том Илиф, преподавател по морска биология, Тексаски университет; на д-р Д. П. Лайл, на Кейти Макмейхън, библиотека „Нюбъри“, Чикаго; на Конел Монет и Ерик Рос, университет „Ал Акхвайн“, Ифран, Мароко; на Джо Ступ; на Стивън Томс; на Тим Вандергрифт, специалист по вината и мениджър в „Уайнекспърт лимитид“.

И накрая, но съвсем не по значение, благодарим на Джанет за предложенията и проницателността.

Проходът Гран Санбернар, Апенински алпи 1 1 Район в западните Алпи, разположен на територията на Италия и Швейцария. , май 1800 г.

Внезапно духна силен вятър и посипа сняг в краката на коня. Животното изпръхтя неспокойно и направи крачка встрани от пътеката, но ездачът изцъка с език и го успокои. Наполеон Бонапарт, императорът на Франция, загърна яката на шинела си и присви очи срещу виелицата. На изток се мержелееше назъбеният петхилядиметров силует на Монблан.

Императорът се приведе напред и погали коня по шията.

— И по-лошо си виждал, Стири, стари приятелю.

Стири, арабският кон, който Наполеон доведе от похода си в Египет преди две години, беше превъзходен боен кон, но студът и снегът определено не му понасяха. Той беше роден и израсъл в пустинята и беше свикнал да гази в пясък, а не в сняг.

Наполеон се обърна и направи знак на камериера си Констан, който стоеше на няколко крачки назад и държеше мулетата. Зад него на километри напред по виещия се път се точеше върволица от хора. Четирийсетте хиляди войници от резервната армия 2 2 Подразделение на френската армия, създадено от Наполеон при реорганизация на армията, специално, за да подкрепи военните кампании по Рейн и в Италия. на Наполеон вървяха към прохода със своите коне, мулета и сандъци.

Констан развърза едното муле и забърза напред. Наполеон му подаде юздите на Стири, слезе от коня и нагази в дълбокия до колене сняг.

— Да му дадем малко почивка, а? — каза императорът. — Мисля, че тази подкова пак го тормози.

— Ще се погрижа, генерале.

У дома Наполеон предпочиташе титлата „първи консул“, а на поход — „генерал“. Императорът пое въздух с пълни гърди, намести синята си униформа и впери поглед в гранитните върхове, които се извисяваха над тях.

— Прекрасен ден, не мислиш ли, Констан?

— Щом казвате, генерале — измърмори камериерът.

Наполеон се усмихна. Констан беше с него от много години и беше от малцината му подчинени, на които беше разрешена малка доза сарказъм. Пък и беше старец, помисли Наполеон и го побиха хладни тръпки.

Бонапарт беше среден на ръст, със здрава шия и широки рамене. Орловият му нос стърчеше над твърдата уста и квадратната брадичка, а сивите му проницателни очи мигом анализираха всичко, което се изпречеше пред тях.

— Някакви вести от Лоран?

— Не, генерале — отвърна Констан.

Предния ден дивизионният генерал Арно Лоран, един от най-доверените командири и близък приятел на Наполеон, беше повел отряд войници на разузнаване в прохода. Малко вероятно беше да се натъкнат на вражески сили, но Наполеон се беше научил, че трябва да бъде готов и за невъзможното. Прекалено много велики мъже са се хващали в капана на допускането. Тук обаче най-лошите врагове бяха времето и релефът.

Проходът Гран Санбернар бе разположен на две хиляди и петстотин метра надморска височина и бе видял немалко армии, пресичащи Алпите — галите през 390 г. пр.Хр. на път към Рим, прочутите слонове на Ханибал през 217 г. пр.Хр., Карл Велики през 800 г. на връщане от коронацията си в Рим като първият император на Свещената Римска империя.

Добра компания, помисли Наполеон. Дори един от неговите прадеди, Пипин Къси, крал на Франция, през 753 г. беше прекосил Ленинските Алпи, за да се срещне с папа Стефан III.

„Само че там, където други крале са се проваляли във величието си, аз няма да го допусна“, напомни си той. Империята му щеше да се разрасне, надминавайки най-смелите мечти на всички преди него. Нищо няма да се изпречи на пътя му — нито вражеските армии, нито времето, нито планините, със сигурност не и някакви надути австрийци.